За храмовия празник с нови „одежди“

Царибродският храм „Рождество Богородично“ тази година навършва 130 години от построяването и годишнината си ще чества подновен.

Местният свещеник отец Драган Лазич по този повод пред вестник „Ново Братство“ каза следното:

„Искахме по повод годишнината да разкрасим нашия храм и тръгнахме от фасадата. Ремонтно-възстановителните работи започнаха в началото на август и в зависимост от метеорологичните условия би трябвало да приключат някъде около 10 септември. Мазилката, която се използва за фасадата, е акрилна, тя е водоустойчива и с високо качество и по този начин ще защити за по-дълго нашия великолепен храм.“

Благодарение на тази реконструкция ще бъде решен дългогодишният проблем с течовете и роненето и испадането на мазилката от стените, особено на тези на галерията, които са в окаяно състояние, поясни той.

През годините на обекта са правени няколко ремонта, някога с помощта и подкрепата на обществени и частни предприятия, някога на вярващи, както и с финансова подкрепа на Министерство на вероизповеданията на Р Сърбия. За настоящите работи върху храма средствата са обезпечени от Община Цариброд, по конкурс за финансиране на верските общности, от Министерството, както и от дарения на бройни царибродчани.

Извършител на работите е предприятието MDS SYSTEM от Пирот на Милош Цветкович, които о. Драган поиска да похвали публично, като изтъкна, че са истински професионалисти, отговорни и старателни и е много доволен от работата им.

След външното въстановяване предстои и уреждането на вътрешността на храма, което най-вероятно ще бъде реализирано следващата година.

Отец Драган Лазич изтъкна, че като бъде направен вътрешния ремонт и бъдат варосани стените, възможно е храмът да бъде и стенописан, понеже така при едно от предишните посещения му предложил Негово Високопреосвещенство Нишкият митрополит Арсений. Дано Господ и Божията Майка спомогнат да бъдат обезпечени средства за тази цел.

Свещеникът използва случая да се обърне към нашите читатели със следните думи:

„Призовавам всички царибродчани и всички хора на добра воля да ни помогнат, да направят своето дарение за храма – кой колкото може, за да възстановим напълно и разкрасим този Божи дом, който е и духовен дом на всички ни, за да ни бъде уютно и да се чувстваме приятно, когато пребиваваме в него, и да го запазим красив за поколенията, които ще дойдат след нас“, каза той и посочи, че желаещите могат да внасят средства по сметката на Църковна община Димитровград или да ги предоставят в брой, като ги донесат в храма.

Той добави още, че след ремонтирането на енорийската къща и построяването на помещението за котела за парно отопление, които бяха направени миналата година, обновяването на външността на храма тази година, предстоящата вътрешна реконструкция, в план е и уреждане на църковния двор и построяване на ограда около него, но всичко ще бъде работено последователно и по Божия воля.

Царибродската черква „Рождество Богородично“ е украсена с прекрасна архитектура, великолепна дърворезба на иконостаса, очарователен иконопис, но все пак нейната най-голяма украса са хората, които идват в нея, за да намерят извора на утеха, спокойствие и радост. Нека даде Господ по молитвите на нашата закрилница Пресвета Богомайка украсите да се умножават, а тогава ще се увеличават и духовният напредък и просперитет в нашите семейства и обичания ни град.

Подготовки за отбелязването на празника

Успоредно с възстановяването на царибродския храм вървят и подготовките за отбелязването на храмовия празник Рождество на Пресвета Богородица – Малка Богородица на 21/8 септември. Очаква се и тази година в празничия ден с присъствието си да уважи нашия храм, града и всички жители Негово Високопреосвещенство Нишкият митрополит Арсений, който да отслужи Архиерейската света литургия, след която ще последва традиционното литийно ществие по улиците на града. Богослужението ще приключи с рязането на обредния хляб („колача“) в църковния двор, а след това миряните ще могат да се почерпят на общата трапеза.

Пише: Даниела Христов

Източник: в-к „Ново Братство“

Фото: Стефан Павич

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар