Близо до Звонска баня, над каньона Цедилка, в пещерата Пещерия е открито археологическо находище от епохата на мезолита – от същия период, от който е Лепенски вир. На това място, където археолозите от Философския факултет в Белград провеждат проучвания от няколко години, са намерени каменни и костни инструменти, както и висулки, направени от зъби на един вид шаран.
Археолози от Белград са посетили пещерата за първи път през 2011 г., след като са установили сътрудничество с Университета на Аризона от Съединените американски щати и когато са посетили над 40 пещери в Източна Сърбия, за да се върнат на това място през 2022 г. и да започнат проучване.
Душан Михаилович, професор по археология във Философския факултет в Белград и ръководител на проучването, каза пред ФАР, че разкопките и радиовъглеродните изпитвания са потвърдили техните предположения, което е доста изненадващо, тъй като никой не е открил мезолитно находище в Сърбия след проучванията в Гердап и откриването на Лепенски вир.
„Проучихме възрастта на находището, получихме датите и се оказа, че находището датира между 6000 и 7000 години пр.н.е. Имахме няколко археологически разкопки в самата пещера и тогава открихме всички тези артефакти и кости, които показват как са живели тези хора, какво са ловували, какви инструменти са използвали и какви са били контактите им с други общности“, казва Михаилович.
Мезолитът представлява отделна епоха в развитието на човешкото общество и култура. Съвпада с периода, в който климатът се е стоплил и е бил подобен на днешния и когато е започнало избуяване на горската растителност.
„Хората са започнали все повече да използват в прехраната си водните и много други ресурси, които дотогава не са им били на разположение, тъй като в предходния период са ловували предимно едри животни, които са изчезнали в началото на холоцена. Започнали са да използват растителни храни, да се занимават с риболов, някои общности са обитавали бреговете на реки и езера и са базирали препитанието си на риболова“, казва археологът.
В пещерата в клисурата на Звонска река, в подножието на Асеново кале, са открити над 100 артефакта, от които професорът по археология посочва няколко.
„Намерихме вложки за сърпове, които са били използвани за рязане на житни и други растения. Имаме и една интересна находка – два зъба на каракуда, вид шаран, който е живял в Дунава. В Гердап зъбите са използвани за направата на апликации за облекло и бижута, които често се намират в гробовете в гердапското находище. Характерен е за Дунавския район. Находката показва, че мезолитните общности в Понишавието са били в контакт с мезолитното население в Подунавието, че това е била една и съща култура и че е имало комуникация, че принадлежат към един и същи период“, казва професорът.
Той пояснява, че след откриването на Лепенски вир не са открити артефакти от периода на мезолита до откритието в Звонска баня, което е важно, защото по това време е съществувала културата на Лепенски вир и затова, че тогава неолитните общности са се заселили на Балканите.
„Тук имаме следи на последните ловци и събирачи, които са живели на тази територия преди неолита. Появяват се в Европа около 6300 г. пр. н. е. и бързо се разпространяват от Анадола към Централна и Западна Европа. Тук можем да проследим контакта между новодошлите, неолитните общности и местното население, последните ловци, които са живели в района. Въз основа на находките от пещерата можем да твърдим, че мезолитните хора са започнали да използват някои предмети, инструменти, които са били използвани за първи път от неолитните хора“, казва Михаилович.
Професорът по археология казва още, че тази година е открит нов, по-стар пласт, който може би е от късния палеолит.
„Попаднахме на следи на ловци от периода преди мезолита, излиза, че тук са живели хора и в по-ранен период. Тези следи са свидетелство за обитаването на пещерата преди повече от 10 000 години. Проучванията ни позволиха да вникнем в най-ранната праистория на целия Пиротски район, вече знаем, че в тази област хора са живели преди 28 000 години“ – казва Михаилович.
За тяхното проучване е публикувана статия в международно научно списание, а Михаилович добавя, че откритието им вече е в центъра на вниманието на научната общественост.
Л. Ф.
Фото: Душан Михаилович / Ивана Живалевич / Данило Пайович / София Драгосавац
