Празници и традиции: Лазаровден и Цветница

Лазаровден и Цветница са винаги в последната събота и неделя преди Великден. Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират природата, цветята и любовта. Главната роля на тези празници имат девойките, за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници.

Тези два празника са с подвижна дата в зависимост от деня на Възкресение Христово, защото винаги са седмица преди него. Тази година православните християни празнуват Лазаровден в събота на 8 април, а Цветница в неделя на 9 април.

На Лазаровден (Лазарова събота, Лазарица) с празнична литургия църквата отбелязва възкресението на Лазар от Витания. На този ден в България се чества и паметта на свети мъченик Лазар Български, жестоко измъчван и убит през 1802 година на 28-годишна възраст. Този светец е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангел”.

В сръбската традиция Лазаровден е посветен на децата. Родителите водят децата си на църква и им купуват звънчета, които оповестяват влизането на Исус Христос в Ерусалим и посрещането на най-великия християнски празник – Великден. Тъй като в сръбската православна църка върбата се освещава на Лазаровден, празника се още нарича Върбица.

Легендите представят Светеца Лазар като човек, който с брадва в ръката обикаля горите, подсича старите дървета, почиства ливадите и ги подготвя за коситба. Затова според народните вярвания Лазаровден е празник на нивите, ливадите и горите.

На Лазарица момичетата, наречени “лазарки”, облечени празнични дрехи и с венчета от цветя на главите обикалят къщите и пеят хубави пролетни песни. Домакините ги даряват с яйце – символ на живота.

Ето една от лазарските песни:

“Лаленце се люлее, Лазаре,

 На зелена ливада,

 То не било лаленце, Лазаре,

 Най-ми било детенце.

 Очите му звездици,

 Лицето му трендафил.

 Както кротко играло,

 Тъй си сладко заспало.

 Майка му го будеше:

 – стани, стани детенце,

 мило мама момченце,

 да погледаш лазарки,

 как хубаво играят,

 жълти чехли потропват,

 шити поли развяват”.

Празникът Цветница е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим.

Според обичаите, на Цветница момите отиват рано на реката, кършат цъфнали върбови клонки и ги отнасят в църквата, където им се чете молитва. Осветените клонки се поставят на входната врата на дома за здраве. Лазарките хвърлят венчетата си в реката и следят чие венче е най-напред. Тази лазарка се избира за “кумица” и при нея на Великден се отива на гости с пити и червени йайца. През целия ден хората се гощават и веселят.

Именници на Лазаровден са Лазар, Лазарина и Лазо, а на Цветница всички с имена на цветя като Цветан, Цветанка, Цвета, Цветелина, Цеца, Венец, Венцислав, Калин, Калина, Китка, Ива, Ясен, Лиляна, Камелия, Лилия и др.

Да добавим, че седмицата, която започва след Цветница се нарича Страстна седмица и всички дни от нея носят определението „велики”. В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт. През Страстната седмица постът е най-строг.

Х Х Х

Милионите католици по света празнуват Палмовата неделя, която отговаря на Цветница. Католиците в Рим украсяват площада пред храма “Св. Петър” с композиция от преплетени палмови клонки. На други места се ползват клонки от маслиново дръвче. Също по традиция, палмовите клонки и цветята за този ден Ватикана получава като дар от жителите на Сан Ремо.

Подготвил Петър Виденов

Фото: Д. А. Виденов

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар