Репортерите на ФАР в с. Райчиловци: Прекрасни ученици и твърде добри и опитни преподаватели

Село Райчиловци е първото село свързано на изток с Босилеград,  на пътя Босилеград – Рибарци. Райчиловци вече е крайградско селище с комплектна инфраструктура, модерни градски къщи и дворове, а живота на хората по нищо не се различава от живота на тези, които живеят в административните черти  на Босилеград.

В селото има над 600 домакинства с над 2000 души. В центъра на Райчиловци е поместено четрикласовото основно училище, местната канцелария, клона на градската библиотека „Христо Ботев”, няколко магазини… В полето под селището е църквата ”Свети Спас”, а на хълма на пътя към село Буцалево се намира гробището. Улиците са асфалтирани, къщите свързани към канализационна мрежа, построен кей и няколко детски площадки.

От 1948 до 2002 година населението на Райчиловци се учетворява. Именно, през 1948 година са преброени 435 жители на това село, докато през 2002 година достига население от 1817 души. Това се дължи на преселването на хората от околните села на Босилеградско към Райчиловци и Босилеград.

Сред историческите личности с потекло от Райчиловци се нареждат Георги Анакиев, Георги Наков и Илия Георгиев, македоно-одрински опълченци. В селото са родени бройни учители, лекари, инженери, писатели и хора с различни професии, заминали да живеят навсякъде по България, Сърбия и почти във всички бивши юго-републики. Най-много са в Македония, особено учителите, за които се говори, че са ограмотили населението в Македония.

Четрикласовото училище се намира в центъра на Райчиловци. Двуетажна сграда, с ограден двор, игрище за спортни активности и физическо възпитание. В него през тази учебна година са записани 39 ученика от първи до четвърти клас и 10 в предучилишна възраст. Обучението провеждат 4 учителки, една възпитателка и един помощен работник. Часове държат и преподаватели по английски език, гражданско възпитание и вероучение. Сред децата почти половината са от ромската махала Лалош. Всичките се декларират като българи, но обучението провеждат на сръбски език, а майчин български изучават като отделен предмет.

„Историята на това училище е свързана с всичко онова, което ни кара да се чувстваме горди от направеното, но и упорито да се стремим към настоящето и бъдещето”, започва разговора с нас учителката Рада Божилова, която учи второкласниците.

Тя сподели с нас, че вече учителства 27 години, а първите крачки в тази професия прави в училището в село Црънощица, откъдето помни най-талантливата ученичка в кариерата си Славица Стойнева, която понастоящем живее в Скопие.

„Това беше дете с блестящи мисли и емоции” – споделя учителката, като намеква, че и днес има добри деца, които добре се учат.

След Црънощица, г-жа Божилова учителства в Паралово, а от 1995 година насам е в село Райчиловци. Тази година заварва 7 ученика в първи клас, понастоящем преподава на 14 ученика във втори клас.

Дечицата гледат кротко и усмихнато, мило им е, че някой ще ги представи в публичното пространство.

„Обичаме да четем и рисуваме, решаваме задачите, а запознаваме се и със света около нас. Обичаме да учим и чужди думи, тъй като изучаваме английски език”, поясняват второкласниците.

Стаята, в която се обучават принадлежи към старото училище, от южната страна, откъдето са й  прозорците и има построен стар плевник, който изцяло закрива светлината. Затова учениците учат под изкуствена светлина.

„Винаги са запалени крушките, за да можем да се видим и работим”, оплаква се учителката. На стените има многобройни чертежи, картини и изписани правила за учене, но се вижда, че стените не са белосвани с години.

„Стаите все още се затоплят на фурунки, но често се случва, когато духа да се връща дима в стаите и става трудно. Виждате, че стените са почернели от сажди и се нуждае от спешно белосване”, продължава учителката, като се връща към образователния процес и казва, че децата обичат да научат нови неща.

Излизаме от стаята на второкласниците, те ни изпращат с „довиждане”, дума, която ми припомни на времето, когато и аз бях ученик и когато напускахме класната стая в глас изговаряхме тази думичка „довиждане“.

Искаме да се уверим как изглежда обучението в новия обект, който е слепен със старата сграда на школото. Качваме се по стълбите и ето ни пред вратата на първокласниците.

Едно момиченце и четири момчета стават и ни поздравляват с „Добро утро”. Заварваме ги на час по български език. Учителката Пепица Стаменов течно и правилно им говори на български език. Макар майчин, децата го изучават като предмет, защото родителите им са се заявили да се обучават на сръбски език.

„В училището има условия всяко дете да намери поле за изява”, казва Пепица Стаменов, начална учителка с 33 години трудов стаж.

Сега предвожда този випуск първолаци, а още като млада, тъкмо свършила педагогическото си образование намира работа в едно от най-отдалечените села в Босилеградско – в село Дукат, махала Дудина. От там заминава за Гложйе, където се запознава със съпруга си Митко, който е по професия счетоводител. След Гложйе, една година преподава в централното училище в Босилеград и от 1990 г. насам учителства в четрикласовото училище в с. Райчиловци.

„Имах много добри ученици и за език, и математика, и за рисуване, такива таланти, които днес са вече мои колежки, много от тях са лекари-специалисти, архитекти…”, разказва ни учителката и припомня на сегашния випуск първолаци, че трябва да внимават, да се трудят и учат, за да станат личности, да печелят и да бъдат добри.

Завръщаме се в централното училище в Босилеград. Разказваме на директора на училището Методи Чипев, че има защо да се гордее. Прекрасни ученици и твърде добри и опитни преподаватели.

„Утвърждаването на образователните ценности в условията на езиковото и културно многообразие на обществото ни е реалност, превърнала се в предмет на различни политики на регионално и национално ниво – социална, икономическа, миграционна, културна и др. Наша е грижата за образованието и възпитанието на децата и трябва да се справяме по възможно най-добрия начин, независимо от степента на подкрепа на обществото. На нас се пада тежката задача да търсим разбиране и съпричастност като градим доверие и се борим за уважение.

Родителите трябва да виждат в лицето на учителя можещия и знаещия приятел на семейството, да чувстват неговата добронамереност. Целта е да положим единни усилия за постигането на максимални резултати. Ние направихме първите крачки и сега остава да извървим дългия път към сърцата на нашите ученици и родители и да им дадем най-доброто. Те го заслужават!“, сподели директорът на централното основно училище „Георги Димитров”, в чиито рамки работи и четрикласовото училище в с. Райчиловци.

Б. Иванов

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.