Голяма и богата традиция имат празниците ЗАГОВЕЗНИ – ПОКЛАДЕ, дните в навечерието на големите постове. Между тях най-почитаните са Сирни заговезни, отбелязващи се в неделя преди началото на Великия пост, сплотяващи обичаите на сръбския и българския народ.
Много названия има този празник, което потвърждава че и обичаите се различават от село до село. На български се среща като Сирни Заговезни, Прошка, Поклади, Сирница, Масленица, на сръбски Велике покладе, Завршне покладе, Сирне покладе, Проштене покладе, Прочка или Прошка.
И в България и в Сърбия, вечерта на празника се отбелязва в кръга на близкородствени семейства. До самата вечеря трябва да завърши обичаят „прошка”- по-младите целуват ръка на по-старите и искат и получават прошка за извършени грешки и обиди. По традиция за тържествената трапеза се приготвят баница със сирене, варени яйца, риба.
Типичнен за Българската традиция, но и в източните райони на Сърбия е обичая, който се извършва по време на вечерята – „хамкане”. На края на конец, окачен на тавана се връзва парче бяла халва или варено яйце. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата, главно децата, се опитват да уловят окаченото с уста.
Най-характерен обичай на Сирни Заговезни е запалването на празничните огньове. Този обичай в България се нарича сирници, оратници или оруглици, а в Сърбия – кърлещица. Преди вечерята ергените запалват по високите места край селото предварително подготвени огньове от слама, съчки, шума и др. Огънят трябва да има колкото се може по-висок пламък, защото се вярва, че докъдето стига светлината му, до там през лятото няма да пада градушка. В някои райони прескачат този огън за здраве и предпазване от бълхи.
И в двете страни съществуват обичаи мъжете да се маскират с грозновати маски, за да прогонят злите демони. Календарно свързани с прехода между зимата и пролетта, обредите на Сирни Заговезни имат очистителен и предпазващ характер.
Богатите обичаи в този празник, като и на много други празници, през последните няколко десетилетия се съхраняват само отчасти, главно в малките градове и в селата. Но все още живее, и се споменава. В този дух – простете и да ви е простено!
М.Г.
Фото: Петър Виденов
