Успешно представяне на комедията „Нишан” в Тополовград, Славча Антов с награда за поддържаща мъжка роля

Димитровградският театър „Христо Ботев” и тази година взе участие в Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“, който се проведе от 14 до 20 май в Тополовград.

Актьорите от Димитровград изключително успешно се представиха с известната и обичана от публиката комедия „Нишан”, която на фестивала в Тополовград през 2005 година спечели наградата за най-добра пиеса.

Тази година представлението на театъра от Димитровград не беше в конкуренция за пиеса, но участва в останалите състезателни категории. С титлата „най-добра поддържаща мъжка роля“ се отличи актьорът Славча Антов, който още веднъж успешно засмя публиката в образа на дядо Виден.

Според думите на ръководителят на театър „Христо Ботев” Делча Гигов и тази година публиката в Тополовград показа голям интерес за представянето на димитровградските актьори, а театралното им изпълнение получи много похвали както от зрителите, така и от журито и колегите.

Някои от почитателите на театъра, които са гледали „Нишан” преди 13 години тази година дойдоха да го видят отново, сподели Гигов – а това само по себе си говори достатъчно за пиесата.

В рамките на тазгодишното, 23 издание на фестивала бяха представени 19 пиеси, изпълнени от театри от редица градове в България, но и български театри от други държави – Австрия, Канада, Молдова, Сърбия и Украйна. Голямата награда „Златната камила“ спечели Арт Академия „Зад океана“ от Торонто, Канада с представлението „Двубой“ по Иван Вазов.

  Д. Йеленков

  Фото: Славиша Миланов („Балкан театър фест” 2017)

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар