Националният съвет на българското малцинство проведе вчера 11-то си редовно заседание в Димитровград. От общо 19 членове на най-висшия орган на малцинството на заседанието присъстваха 13, от които 9-ма от Босилеград и 4-ма от Димитровград.
Съветът взе решение учениците, отбелязали забележителни резултати от републиканските съревнования по български език и езикова култура за в бъдеще да получават призове – дипломи и парични награди. Те ще се връчват на Деня на националния съвет на малцинството – 3 март. Зам.-председателят на съвета Стефан Стойков прочете имената на 50-на ученици от Димитровградско, Босилеградско и други места в Сърбия, които са постигнали успехи от състезанията. Детайли във връзка с размера на паричната награда в предстоящия период ще изясни Изпълнителния съвет на НС. Засега съществува предложение стойността на наградите да е от пет до десет хиляди динара. Според първоначалният замисъл връчването на посочените награди би трябвало да стане традиционно.
Отчети във връзка със състоянието в сферите, които са в компетенция на НС – образованието, информирането и културата на майчин език, както и в сферата на служебната употреба на майчиния български представи зам.-председателят на НС Стефан Стойков.
Основните акценти в изказването му във връзка с резултатите, постигнати в областта на образованието бяха, че през мандата на този състав на НС са изготвени почти всички учебници на български език за основното училище (с изключение на учебниците по изобразително изкуство и музикално възпитания), както и много учебници за средното образование. Стойков подчерта, че когато се касае до учебниците на български език за средното образование, в момента има застой в изготвянето на няколко учебника за първи клас. Причината е, че от Министерството на просветата на Сърбия са оповестили, че предстои значителна промяна на учебната програма за този клас. Ето защо към настоящия момент не необходимо да се влага труд и да се пропиляват средства за изготвяне на нови учебници, а бързо след промените да се пристъпи към изготвяне на други. Той подчерта и факта, че в Босилеград в почти всички класове на основното училище съществуват паралелки, в които обучението се провежда на български език.
Що се отнася до културните дейности на български език, Стойков ги очерта само с едно изречение: „Нито в Босилеград, нито в Димитровград не липсва култура на майчиния ни български език”.
В сферата на информирането резултатите се отчитат в запазването на вестник на български език. В случая в-к „Ново Братство”, чийто основател е НС, в усилията да се потушат дълговете на някогашното издателство „Братство”, в успешното начинание да се запази Радио Босилеград от приватизация и др. Стойков упрекна ръководството на Димитровградска община, че досега не е отделило нито един динар от общинския бюджет, с които (чрез Националния съвет) би подкрепило работата на медиите, чийто основател е Съвета. Стойков предимно мислеше относно в-к „Ново Братство”.
Стойков посочи и много положителни резултати във връзка с постиженията, които НС е постигнал в сферата на служебната употреба на български език. Той изтъкна, че благодарение на усилията на НС и съдействието на съответните органи на Сърбия, жителите на Босилеградско днес и в съда, в общинските органи и в полицейското подразделение имат правото да получават служебни документи на майчиния си български език, като за целта е необходимо да изразят желание пред съответен служител в посочените органи.
Председателят на НС Владимир Захариев съобщи, че наскоро ще бъде обявена и третата листа за изборите за НС на малцинството и то тази, която ще предвожда самият той. Добави, че дълго време се е застъпвал за крайно компромисната и толерантна опция седалището на Съвета да бъде на ротационен принцип с продължителност шест месеца – шест месеца в Димитровград и шест в Босилеград, но опонентите му не са приели идеята. Поради тази причина „ще се продължи по старому”, съответно – коя опция спечели най-много гласове на изборите, тя ще избира председателя на съвета.
А. Тодоров
Foto: Aleksandar Todorov
