Проблемът със замърсяването на река Драговищица бе една от темите на срещата между двамата еко министри на България и Сърбия, Нено Димов и Горан Триван, провела се на 22 януари т.г., в Димитровград. На министрите бе връчена петиция подписана от 270 жители на Босилеградско.
На срещата бе и един от организаторите на протестите срещу замърсяването от мината в Караманица, Ботьо Христов, който пристигна в Димитровград и да се опита да запознае участниците в министерската среща за екологичния проблем в родния му край.
Фактът, че Ботьо Христов е председател на сдружение „Еко-Био-Правда” и един от двамата фермери със сертифицирано биологично производство в Босилеград бе повод за разговора, който даде за ФАР.
Христов живее в с. Долно Тлъмино и се занимава с овцевъдство. Отглежда 80 овце и три крави, а от 2010 година се занимава с биологично земеделие. Той упорито продължава борбата за защита на правото на здраве и чиста околна среда.
Г-н Христов, какво е състояние на биологичното производство в Босилеградско?
В началото бяха 12-13 сертифицирани биологични селски стопанства, но сега останахме само двама, понеже няма достатъчно съдействие от страна на общината. Допълнителен проблем е и сложната процедура за получаване на държавни субсидии.
Какъв екологичен проблем Ви мотивира да напуснете Вашата ферма и дойдете в Димитровград?
Замърсяването, което идва от мината в Караманица, е причината да дойда тук. Това представлява проблем за нашето население, защото отпадъчните материали от мината неконтролирано се пускат в поточието. Дори домашните животни отказват да пият вода от реката, което е достатъчен показател, че тя е замърсена.
Правени ли са и някакви анализи?
Фирмата „Босил метал” ООД е извършила анализи на водата, но те са фалшиви понеже показват, че всичко е наред. Ние, през септември тази година взехме няколко проби утайка от реката, на 2 км от мината и софийската лаборатория ни уведоми след анализа, че съдържанието на олово е 46 пъти по-високо от нормалното равнище. След това една група журналисти взе проби от реката, които показаха, че съдържанието на олово е 20 пъти по-високо от нормата, а съдържанието на мед е 40 пъти над нормата. Това замърсяване започна през 2016 година, когато мината бе открита в Караманица. За съжаление, съществува едно премълчаване от страна на институциите от Сърбия. Инспекторите от Министерството на околната среда, които проверяват мината и състоянието на реката след проверката казват, че всичко е наред. Миналата година, на 9 май, подадох сигнал и в българското министерство на околната среда и водите, след което те взеха проби от река Драговищица, но след прехода Отоманци, на територията на Р. България и анализите показаха, че няма превишаване на нормите на тежки метали.
Вие сте един от организаторите на протестите в Босилеград?
Да. Организирахме два протеста – първия на 26 декември миналата година, а втория на 4 януари т.г. След това бяхме на протест пред Министерството на околната среда в София. Тогава с Александър Димитров, председател на сдружение „ГЛАС“, бяхме приети от министър Димов.
Какво очаквате да се подобри след срещата на двамата министри в Димитровград?
Очаквам от двете министерства да сформират експертни групи, които на място да решават нашите екологични проблеми. В тези групи трябва да участват компетентни хора, понеже от политиците ни е писнало вече. Бих искал също да споделя недоволството си, че тази среща на двамата министри се организира в Димитровград, а главният проблем е в Босилеград, по-точно в село Караманица, в нашия тълмински район, където също имаме построени 6 ВЕЦ-ове, които унищожиха реката ни.
Сергей Иванов
Фото: Стефан Павич