Днес е Възнесение Господно! Православните християни в Сърбия и България празнуват Спасовден. Празникът се отбелязва 40 дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
В Царибродско, Възнесение Господне се чества като имен ден и като патронен празник в селата Желюша, Смиловци и Моинци. С голям събор, този празник се отбелязва и в с. Градинье край манастира „Свети Спас”. Вярващите се събират и до оброчния кръст покрай бившата царибродска казарма, възобновен преди осем години. Спасовден е патронен празник и на Белград.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
Спасовден е свързан с древните тайнства преди християнството и е среща на бездетни булки с мистични сили. Срещата е започвала от нощта срещу Спасовден. Имало е дарове – нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. По гори и ливади булките търсели чудното биле росен и лягали, където го откриели. Спорно е кой е вършел чудото – дали росата или буйни младежи, които обикаляли полята. Но и булки, и младежи е трябвало да пазят тайната и можело само да се каже: Те ти, булка, Спасовден! Ето защо изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав.
Според народните вярвания седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Поверието гласи, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Народните вярвания повеляват още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Изразът „Те ти, булка Спасовден“ е използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасен, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
Мария Гоцева, София
Фото: Стефан Павич