Разговори: Марян Миланов, автор на филма „Моето училище – моят втори дом”

   Неотдавна на Youtube бе поставен краткия едукативен филм „Моето училище – моят втори дом” на Марян Миланов, преподавател по английски език в Основното училище с ученическо общежитие „Добринка Богданович” в село Стрелац, който е сътрудник на портал „Фар”. Главен герой на петминутния филм е Милан Стоянович, ученик от четвърти клас на споменатото училище, за когото тази образователна институция е втори дом.

   Филмът на много емотивен и трогателен начин говори за израстването на едно момче от селската среда, което по потекло е от село Камбеловац (Община Бабушница). Най-близкото училище е в село Стрелац, отдалечено около десет километра, където се учи в смесения клас, и със другарите си остава през цялата седмица.

93 Milance

   Въпреки това, че в училищесто съществуват всички условия за нормален живот, работа и обладяване на учебната програма, малкият Милан мечтае за онова, което селската среда не може да му поднесе. Това са децата, тоест малките другари, които почти и няма в селото му, интернет, компютри и много благодати от градската среда. От друга страна, това момче живее в здрава и незамърсена среда, другува с природата и с пеенето на птиците, но все пак мечтае за по-добър живот.

   С етно-мотивите на песента „Притури се планината” на Стефка Съботинова, и с много любов и ентусиазъм, сценаристът и режисьор на филма Марян Миланов отправи послание, че на децата, останали на село, трябва да се обърне много по-голямо внимание, и общо на всичките хора, живящи в селските среди, които има все по-малко.

   * На въпроса какво го накара да направи тази филмова приказка, Миланов отговаря:

   – Аз живея в Ниш, работя в Стрелац, отдалечен 80-тина километра от моя апартамент.

94 Osnovna skola Strelac

   Всеки път, когато тръгна на работа имам чувството, че не преминавам само тези 80 километра, но като че ли пътувам от една димензия на живота в друга. Мнозина от нас сме свикнали със съвременния начин на живот, на всичките благодати, които той ни дава, но съвсем не разбираме или, още по-лошо, безразлични сме към хората, които нямат такива предимства. Работя в едно часно училище в Ниш и постоянно гледам контрастът между начина на живот и мисленето на децата от градската среда, които, например, умеят да бъдат недоволни ако имат миналогодишния модел на смартфон или „Nike“, и децата от селската среда, от които някои на училище идват в гумени цървули, чиято усмивка се получава от едно шоколадче, малко внимание или някоя топла дума на учителя. В образованието съм повече от десет години и имах възможност да работя в няколко градски училища, но и в отделни, селски класове. Вече свикнах с тези неща, но знам, че повечето хора не са, и затова просто исках по този начин на хората да доближа живота на децата от селската среда, а така и живота и работата на нашето специфично училище.

   Особено предизвикателство бе, че до сега не бях работил такова нещо. Занимаването с комикса ми помогна до определена степен, особено в писането на сценария и кадрирането на филма, но самия процес на монтаж, редуването на кадри, добавяне на нарацията, музиката, избиране на подходяща компютърна програма за всичко това… всичко това ми бе съвсем непознато и ново, и може би най-трудната част на работата. Все пак, това бе един нов и интересен опит!

   * Как героя на филма Милан и останалите деца реагираха за идеята да участват във филма?

   – Милан е същински малък герой. Той е от първи клас в нашето училище, тук са му още двама братя, а по-големите му брат и сестра свършиха училище преди няколко години.

95 Milance i drugari

   Той е отличник, мотивиран и заинтересован и за останалите учебни и извънкласни дейности. Той е и рецитатор, вече втора поредна година минава общинското и участва в регионално съревнование. Миналата година рецитира в Димитровград, а тази в Бела Паланка. В началото бе балко възмутен – какъв сега пък филм, това наистина на всички бе неизвестно, но с радост го прие, следеше моите напътствия и се забавляваше. Разбира се, някои кадри повтаряхме, имахме проблем с камерата, с променливото време, но бе изключително интересно и мисля че направихме добра работа. Останалите ученици също се постараха да ни улеснят заснемането на необходимите кадри.

   * Колко ученици в момента се учат в училището и какво е специфичното на тази образователна институция?

   – В училището в Стрелац в момента има малко над 20 ученици. Нашето училище споделя съдбата на мнозината училища от малките среди, които имат проблем с броя на ученици. Все пак, ние успяваме да поддържаме необходимия брой, даже имаме и някой ученик повече.

96 Marjan i direktor Milan Stankovic

   За да е така, директора и ние преподавателите полагаме големи усилия. В нашето училище се учат деца от четирите общини на Пиротски окръг, не само от Стрелац. Някои ученици живеят в села на 30 или 40 километра от училището, но нямат училища наблизо, нямат превоз или просто нямат възможност да пътуват. Ние на нашите ученици обезпечаваме напълно бесплатно школуване. И квартира и храна, и превоз и учебници, и дрехи и обувки, и новогодишни подаръци…

97 Na putu do skole sa skolskim jugicem

   От Община Бабушница преди няколко години получихме старо Yugo, с което директора или някой от заетите всеки понеделник сутрин обикаля селата за да прибере учениците, а всеки петък ги връщаме у дома. Благодарение на ученическото общежитие, което в училището същетвува от 1985 година, те при нас имат всички условия за нормален и качествен живот през седмицата. Във времето когато общежитието е построено, към края на 70-те и в началото на 80-те години, в училището е имало над 350 ученици. Днес, за съжаление, в цялото село няма толкова хора. Но със постоянни дейности, участие в проекти, сътрудничество с бройни хуманитарни и неправителствени организации, с добро сътрудничество със службите за социални грижи от окръга и с местното самоуправление, школата успява да оцелее, но и повече от това.

   През изминалите няколко години направихме ремонт на всичките стаи в общежитието, повечето класни стаи, добавихме лаптоп, таблет, няколко компютри, въведохме кабелна телевизия… Благодарение на тези усилия миналата година успяхме да получим официална верификация на нашето общежитие от Министерството на просветата, и станахме основно училище с общежитие. Това е факт, който ще е от голямо значение в бъдещата ни работа. Миналото лято съгласно възможностите на училището организирахме младежки доброволен лагер, а през това лято ще раздвижим малък изследователски лагер, в който освен нашите, ще участват и ученици от Бабушница, Пирот и Ниш. Това ще бъде изключителен шанс да прекарат няколко дни в за тях атипична среда, а на всичко това и нещо да научат.

   * Държавата и Министерството обръщат ли достатъчно внимание на селските училища, които са на ръба на оцеляването и какво тук трябва да се направи?

   – С една дума – НЕ! Почти всички закони, правила, уреждания се правят според модела на голямото градско училище, и това е трудно да се прилага от аспекта на малкото училище. Днес повечето неща се превръщат в бройки, цифри, за да се нещо спести, а много рядко се гледа в по-широкия контекст и на местната специфика. Със сигурност мога да кажа, че село Стрелац все още живее заради нашето училище. В селото има два магазина, поща, някак функционира местния транспорт. Да не е училището, под въпрос е дали нещо от това ще продължи да функционира в тази, и подобни рурални, планински среди. А тези неща не се зачитат, когато в Белград се приемат решения за оцеляването и финансирането на училищата. Също така, да не е нашето училище, под въпрос е дали тези деца въобще ще отиват на училище.

98 Skolska kuhinja

   Повечето от тях са от бедни или дисфункционални семейства, от маргинализирани групи на обществото и много трудно биха се адаптирали в някое голямо училище. Техните родители нямат пари за скъпи учебници, обувки и дрехи, с които поне малко да се доближат до връсниците. Също така, било би невъзможно да пътуват всеки ден от училището до домовете си. Така че топката е в нашето игрище и училищата, които са пасивни просто няма да оцелеят. Ние разбираме, че всичко зависи от нас самите, а затова сме изключително активни в много области, които не са свързани само с образованието. Вече споменах сътрудничество с бройни организации, проекти и т.н. За съжаление, не съм оптимист по въпроса на промяна на политиката на компетентното Министерство или държавата към такива училища!

   * Филмът „Моето училище – моят втори дом” ще се намери ли на някой от фестивалите?

   – По времето когато разработвах сценария се появи конкурс за най-добър образователен филм на тема „Мотивираща среда за учене – мястото където идеите формират съществеността” в рамките на 12 международен фестивал на детско и учителско творчество „Креативна магия 2016”. Моята идея си някак пасна с приказката за мотивиращата среда, която правим за нашите ученици и това ми беше допълнителен мотив да продължа.

99 Okolina

   И ето, преди само няколко дни пристигнаха резултатите от конкурса – класирах се межу 5 най-успешни автори и филмът ми ще бъде излъчен на финала на фестивала през последния уикенд на май в Баня Вруйци. На знам как ще минем там, но за мен и за моето училище вече е голяма работа, че филмът се класира на финала.

100 Na casu saobracaja

   На същия фестивал, но в категорията на най-креативна работилница директорът на нашето училище Милан Станкович влезе във финала със своята работилница. Голям успех за нашето малко училище!

101 Cas geografije u skolskom dvoristu

http://dobrinkabogdanovic.blogspot.rs/

   Биография: Марян Миланов е роден през 1978 година в Димитровград, Желюша, където пракарва детството си и свършва основно и средно училище. От 1997 година живее в Ниш, където свършва Английска филология във Философския факултет. Работи като преподавател по английски език. Стихотворения и разкази побликува в няколко литературни списания, стихосбирки и сборници на разкази. Голям е почитател на комикса, а статии за комикси пише в списанията Стрипотека, Градина, Strip-Pressing, Pressing, Pressek, както и в няколко специализирани интернет портала. Участва в организирането на фестивала на комикса Нифест, и един е от организаторите на фестивала Стрипорама, който се провежда в рамките на Nisville jazz фестивала. Получава награда за най-добър сценарий на Международния салон за комикси в Белград през 2015 година за комикса „Писмо”. Занимава се със журналистика като хоби от 2002 година, най-напред като водещ в Студио 2 на Радио Ниш, а след това работи като журналист и заместник на главен редактор в студентското списание Pressek. От 2009 година започва с редактиране на своя блог „Парадоксия”, и любовта си към журналистиката пренасочва към интернет пространството. Опитът на журналист и блогер ползва за основаване на блогът и групата във Фейсбук „Виртуален музей Цариброд” през 2012 година. Вече няколко години тази група събира всичките тези, коити Цариброд носят в сърцето си, без оглед на това дали живеят там или не; всичките, които се интересуват за историята и културата на града, за забележителностите му и известните личности, за неговото минало, настояще и бъдеще. Благодарение на „Виртуалния музей Цариброд” роди се идеята за раздвижването и изработка на дигитален архив „Царибродски периодичен печат”.

П. Виденов

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Sorry, the comment form is closed at this time.