По адреналиновата пътека в Пирин планина

   Една от най-трудните акции на Балканкия полуостров се проведе като една от най-хубавите акции на Планинарския клуб „Железничар”, най-добре подготвени и прекарани.

   Когато участниците са изключителни, а водачите на акцията сплотени и разиграни, дори и на Пирин, суровата планина, тази чиито върхове затварят небесния свод и вкарват страх в костите на планинарите, планината със сурова сила, може да се направи такава акция, че никой от участниците не одстъпва и не се отказва. Години назад водим планинари на Пирин, и заради трудността на терена, къси разтояния но огромни разлики във височината, групата винаги се разделя на върха Вихрен, и само най-смелите продължават към опасното Конче. Сега всичко беше по-различно, а струва ми се, че от началото на акцията ни овладя някакъв оптимизъм и атмосфера на победа.

   В нашата група бяха 22 аплинисти от ПК ”Железничар” Ниш, ПАК ”Мосор” Ниш, ПД ”Трем 1810” Дони Душник, ПК ”Железничар” Алексинац, ПД” Люба Нешич” от Зайчар и алпинисти от София.

   В слънчев и доста топъл ден изкачването започнахме в неделя, на 24 юли 2016 година, според стария добър обичай в 7:00 часа пред хижата Вихрен, въпреки, че нощувахме в хижата Бандерица.

   Първите няколкостотин метра бяха най-трудни. Трябваше да се загреем, да прекрачим малко по-дълбоко и по-високо в пиринското сърце и да усетим под краката пиринския камък. Движехме се бавно, жертвахме един час. Гледката на полето с еделвайс под огромната пирамида на Вихрен си струваше закъснението.

   Еделвайсът бе стимул. На върха Вихрен излязохме на един дъх, не почуствахме никакво препятствие на това изключително стърмно, безкрайно дълго и крайно опасно изкачване, където една грешна крачка води до загуба на равновесие.

   На върха Вихрен (2904 м), трети по височина на Балканския полуостров, всички решиха: „Продължаваме напред, защото можем, искаме и обичаме!”

269

   Изтинските трудности започнаха с първите крачки под Вихрен. Бездна, на която края не се съзерцава. Вериги и въжета като помощ. Бескрайно дълго продължи тази опасна авантюра, същинска епопоея.

   Разбира се, всички се спуснахме здрави, недокоснати, и възхищавахме се с всеки един поглед назад на себе си, на двата подвига, които осъществихме: със самото изкачване на Вихрен направихме нещо невсекидневно, а със стръмното споскане направихме от себе си същински акробати, съпротивляващи се на гравитационната сила.

   След половин час ето ни на Кончето, най-опасната седловина в южна Европа. Камата на Пирин, ножът който в час може да пресече невнимателен алпинист. 70 сантиметра е широка пътеката, която наистина има метална ограда, но това е прочутото място на Пирин, където коленете треперят, а телата ни, въпреки че не го желаем, танцуват от страх и треска.

270

   Крачка след крачка… без поглед надолу… защото имаме избор… или да гледаме надолу, в бездна дълбока хиляда метра чийто край не можем да видим ор северната страна, или за успокояване да погледнем към южната страна, 400 метра, която е навесена така, че някак можем да се разминем… или да гледаме само в крачките си напред… към Бански суходол (2884 м), най-острия връх на Пирин.

   През следващия час, Банки суходол, колкото и да е негостоприемен, бе нашия отдих, мястото, което ще заобичаме, след невероятно трудното и опасно катерене по кончето.

   Събрахме сили, и тогава тръгнахме на финалната атака: леко, бавно но сигурно, крачка след крачка по Кончето в цялата му дължина, през цялото време покрай парапета на ръба на бездна, за да се доберем някак до върха Кутело (2908 м). И успяхме! Както никога досега!

   Подвиг над подвизите, и за участниците, и за водачите: Ненад Стеванович, Цветан Цеков и Мирослав Докман.

   Така се пише историята. Така се пише задължително планинарско четиво.

М. Докман

Фото:   Мирослав Докман

Написал/ла

Мирослав Докман е роден през 1973 година в Сурдулица. По професия е дипломиран икономист. Живее и работи в Ниш. Планинар и природолюбител от ранното си детство. Участник в бройни планински експедиции и голям любител на планините на Южна Сърбия и България. Един е от основателите на планинарско-културните мероприятия в Южна Сърбия, каквито са Традиционното изкачване на Руй, Традиционното изкачване от Соко баня до Остра чука, Международното Власинско изкачване, Международното изкачване на Църноок, Международното изкачване на Радан, Международното Запланско изкачване, Празникът на планинарската свобода и достойнство в село Връмджа. Редактор на интернет страницата „Традиционно международно изкачване на Руй” и писател на планински разкази и пътеписи. Сътрудник на печатни и електронни медии в Сърбия и България: Планинарски гласник, Блиц, Народне новине, Слобода, Южне вести, б92, Радио Белград, Радио Бабушница, Нова ТВ - България, Мироглед – Перник... Сътрудник на планинарски и културни дейци от Република България. Подготвя първата си книга с планински пътеписи.

Без коментар

Sorry, the comment form is closed at this time.