„Път, посипан с тръни” от Иван Денчев

  Някогашният ръководител в органите на местното самоуправление в Димитровград и управител на Митницата в града, а сега пенсионер Иван Денчев публикува книга под название „Път, посипан с тръни”. Става дума за монография с ярък автобиографичен оттенък, в която автора говори за родното си село Трънски Oдоровци, махалата Селище, в която се е родил, теснолинейката и прословутия влак Киро, който е поддържал железопътна линия между селата Суково и Ракита. Денчев пише и за обществено-политическата си и трудова кариера – бил е лидер на димитровградската младежка организация на СКЮ, председател на тогавашния Изпълнителен съвет на Община Димитровград…, за някогашните гранични събори, за момента, когато наживо е видял Тито и пр.

   Предговорът на книгата е написал литературния деец и дългогодишен редактор в издателство „Братство” Денко Рангелов. Той между другото оценява, „че книгата е пропита с желанието на автора това, което е създателско и благородно у близките му и всички селяни да потенцира и афирмира не само като тяхна добродетел, но и като традиция, която със загасването на селата загасва и у душите на потомството им, които вместо да тачат близостта помежду си, все повече се затварят в някакви свои черупки и все по-малко се раждат…”

   Иван Денчев (крайният вдясно) със семейството си

   В творбата си Денчев представя и родословието на Денчеви и Цветкови и казва, че при събирането на сведенията се е сблъскал с горката истина, че е дошло време братя и сестри вече да не знаят кой къде живее. Добавя и следното:

   „Толкова е голямо разсейването и отчуждяването между членовете на фамилиите Цветкови и Денчеви, че съм вцепанен от този факт. Бих бил щастлив, доколкото потомците на тези две големи фамилии намерят време и начин да допълнят монографията ми”.

   Освен като прозаичен творец, известният и виден димитровградчанин в книгата  разкрива и поетичния си талант, публикувайки стихотворението си Ерма, чиито първи стихове гласят:

   Ерма, булко наша чиста!

   От красотата ти всичко блести!

   Две сестрички планини пригръщаш,

   Към посестримата Нишава бързаш!

   Красотата ти ме омагьосва,

   Душата вдъхновява и храни,

   от помислите черни защитава!

   Издател на монографията е фирмата „Свен” от Ниш.

С. К.

Фото: С. К.