Забравената галерия в гимназията

   Посещавайки тези дни димитровградската гимназия, погледът ни спря върху картините, които разкрасяват интереиорите. Хрумна ни мисълта, че Димитровград всъщност има две галерии – едната е „Методи Мето Петров”, втората – димитровградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий”.

   Разглеждахме внимателно и се наслаждавахме на художествените творби, които преди двадесетина и повече години на гимназията подаряваха художници професионалисти или самодейци от или по потекло от Димитровградския край. Момент за радост, за припомняне на художествения опус на прословутите нашенци, които се преселиха в отвъдния може би по-добр свят – Слободан Сотиров, Младен Йотов, Богдан Николов, Геро Велков, Мето Петров… Тук бяха и произведенията на ходещите още сред нас художници, на които, понякога поне така ни се струва, вече сме позабравели – Никола Денков, Димитър Илиев, Бранко Николов и редица други. Видяхме творбите и на самодейците Весна Николова, Видойко Петров, Момчило Андреевич Моня… Истинска красота, единен момент за наслада и вдъхновение. Мотивите на картините най-различни, техниките – също така. Множество стилове, разнообразие от начини и методи на художествено изразяване.

   Един детайл допълнително ни въодушеви – не забелязахме никаква драскотина върху тях, никакво, недей си боже, продупчаване или някакво подобно обезценяване на платната, стъклата или рамките, предвид, че покрай произведенията на изкуството десетилетия наред все пак минават непълнолетни деца, сиреч – учениците на гимназията. От този факт извлякохме извода колко дисциплинирани, кротки, образовани и чувствителни са димитровградските деца и колко голям е пиететът им към изобразителното творчество и „непосредствените производители” на творбите му – художниците.

   Доколкото си спомним добре, идеята от гимназията да се направи своеобразна галерия с постоянна експозиция дойде по време на някогашния директор Томислав Гаков, който упокои душата и тялото си преди не много време. Идеята разрастна след като отделни художници в един момент самоинициативно започнаха да даряват картините си. Един от най-ентусиазираните по това време сякаш бе Младен Йотов. И така един по един, картина по картина…, за да се стигне до резултата, който сега е налице.

   В гимназията днес имат списък художниците, подарили картините си не само с цел да разхубят вътрешността на обекта, но, струва ни се, и да запазят себе си от забравата, имайки предвид, че е по-добре творбите им да са поставени в епицентъра на просветното дело в общината, отколкото да бъдат „заробени” в някой склад или пък д „висят” в някоя частна къща, в който случай ще й се наслаждава твърде малък брой хора. Не пожелахме да натоварваме компетентите да търсят списъка, но ги попитахме валидна ли е още идеята, сиреч – могат ли художниците и нататък да даряват картините си? Одговорът бе – разбира се, че могат!

   Следователно, художници професионалисти и самодейци, заповядайте, подарявайте картините си на гимназията, станете част от незабравимото, от културата, образованието и изкуството.

С. М.

Снимка С. М.