Първото десетневие на месеца полека е зад нас, именно както и тазгодишното издание на художествения пленер „Погановски манастир”. В края на една от най-представителните културни прояви в Димитровградско, обиколихме с. Поганово, за да попитаме художниците за впечатленията им.
Светлин Белездров сподели, че групата художници от България са установили интересни контакти с колегите им от Сърбия. Този 34-годишен софиянец се е дипломирал в тамошната Художествената академия , в която сега работи като асистент. Спициалист е предимно по рекламен дизайн. На галерията „Методи Мето Петров” ще остави две творби.
На домакина Тодор Алексов Мацола, в чията къща творците са обитавали, също ще остави подарък за спомен – изготвил му е едно табло за справка на идващите в селото туристи, предвид, че с. Поганово през последните години стана „ел дорадо” за този вид туризъм не само в Димитровградска община, но и по-широко.
Светлин няма никакви забележки към организаторите. Казва, че всичко е било наред, доволен е и от храната и питиетата, които на него и колегите му са били предлагани.
Елена Темелкова също се е дипломирала в столичната Художествена академия. Тя обаче е от Перник и е специалист по дизайн на облекло. Работила е като дизайнер на облекло, преподавала е в едно художествено училище за дърворезба и текстил, докато сега е директор на Художествена галерия в родния си град. Разказа ни, че е участвала в множество пленери навред из България и чужбина. Била е участник в пленери в Сърбия, Черна Гора, Македония… Информира ни, че и в Перник организират такава проява, която също е с международен характер.
Работи предимно в техника с акрил. Сътворява живописна коприна, от който материал прави и уникални облекла. Освен на коприна, сътворява и върху стенна тъкан, различни пластики…
За организацията на пленера „Погановски манастир” имаше само хубави думи: „Спокойствие имахме, хората бяха добри, тук някак вцаряваше, както ние предпочетохме да кажем, безвремие…”.
На димитровградската галерия Елена също ще остави две свои творби.
Няколко изречения сподели и младата художничка от Нови Сад Мария Йефтич. Тя експериментира с, както ни обясни, „деконструктивни творчески фигури, които по-късно ги скачва”. Поясни ни и по-конкретно начина на сътворяването: „Това са фигури, които деконструирам по различни начини. Основата на картината е от Византия. За изготвяне на картините си ползвам т. нар. „златни листчета”, които са символ на светлината. Ползвам и пясък от Ерусалим, който е символ на кръвта… Синият цвят всъщност е византийското синьо. Всичко това промъквам през някое собствено впечатление и изследване…” Колкото разбрахме, толкова ни е!
Мария се е дипломирала в Художествената академия в Нови Сад, в което висше учебно заведение сега преподава. Учи и нататък, за да се сдобие с докторска степен, но в Художествената академия в Любляна. Специалността й е живописта. На галерията ще остави две картини и скулптура. За организацията на пленера ни говори само в положителен контекст. Похвали се, че е научила доста български думи и че е осъзнала, че сръбския и българския езици са доста сродни. „В сръбския език някоя дума има едно значение, в българския – друго. Ето, например, при сърбите „цвет” е цвете, а при българите тази дума означава боя, багра”.
Младата и енергична новосаджанка попитахме какво на сръбски означава българската дума „изкуство”. Дали знаеше или не, това няма да разкриваме, ще си остане „нашата малка тайна”.
Сякаш най-младата учасничка в пленера бе Даниела Анджелкович от Белград. Нейната специалност е скулпторското умение, но този път е взела и четките в ръцете си, което не й било за първи път. Значи, тя, освен че прави скултури, твори и картини. Пред нея бяха две, които ще остави на организаторите.
Работи предимно в акрилна техника. И тя бе въодушевена от познайнството с българските й колеги. Сподели, че българския език почти напълно разбира. Организацията на пленера коментира: „Фантастично е. Не само, че сътворявахме, но си и отпочинахме, позабавлявахме… Не съм участвала в по-добре организиран пленер досега. Българите са прекрасни хора…”
С. М.
Снимки С. М.
