В Сърбия досега са издадени само пет книги на павликенски език, и всичките за печатани през последните 15 години. Става дума за стихосбирките на Магдалена Василчин Дожа „Ако още ме има” и „Съзерцание на реалността”, след това „Сборник на Павликените Българи от Иваново” на Магдалена Василчин Дожа и Аугустин Калапиш, „145 години от заселването на банатските българи павликени в Иваново” на Аугустин Калапиш и „Буквар и читанка” на съвременен български и павликенски език на Аугустин Калапиш и Огнян Цветкович.
Някои от тези книги са многоезични, а авторите им имат готови материали за печатане, но няма пари за публикуване на нови книги. Първата книга на павликенски език е стихосбирката „Ако още ме има” на Магдалена Василчин Дожа, и всъщност тя е двуезична, на сръбски и павликеснки език. Авторката е родена в Иваново, а по професия е преподавател по български език.
Магдалена Василчин Дожа след това пише и триезична стихосбирка – на сръбски, български павликенски и унгарски език, с название „Съзерцание на реалността”. Както казва, тя преди всичко е от Войводина.
„Тук съм израстнала и в живота ми са внедрени принципите на мултикултуралността и мултинационалността. Тук има и малко генетика. Баща ми по потекло е българин павликенин, а майка ми е секел унгарка. Първата книга написах само на павликенски, а втората реших да издам на двата езика, и разбира се на сръбски, на който пиша стиховете си” – поясни Магдалена Василчин Дожа, явтор на стиховете.
Издаването на „Буквар и читанка” на съвременен български и павликенски език финансира българското правителство. Първото произведение от този род бе печатано след многогодишен труд на авторите на буквара Аугустин Калапиш и преподавателя по български език Огнян Цветкович.
Аугустин Калапиш припомни, че по потекло е банатски българин павликенин, който вече десет години се занимава с изучаване на историята на този народ.
„Исках да узная повече за техните обичаи, но когато видях, че децата вече не могат да говорят на нашия език, реших да напиша тази книга. Прочетох много книги, затова защото е трудно да се съхрани езика след почти 300 години извън страната-майка. Нашите предци най-напред се заселват в румънската част на Банат, след това в сръбската, а от 1892 година не е печатана нито една книга на павликенски език. Професор Огнян Цветкович писа на съвременен български език, а аз на български павликенски. Надявам се, че тази книга ще повлияе на съхраняването на павликенския език, защото езика е най-голямото богатство на един народ”, каза един от авторите на буквара, Аугустин Калапиш.
Огнян Цветкович е автор на още една многоезична книга под название „Горската къщичка”, която е написана на 4 езика – сръбски, български, унгарски и словашки. Книгата е илюстрирана от Мария Димитрич, а печатането на книгата помогна град Панчево.
„На територията на Войводина живеят много народи и комуницирането помежду им е необходимо, за да се развива любов и толерантност. Тази приказка говори за това какво трябва да бъде поведението на хората, как трябва да се обичат, да другаруват и за живеят заедно. Това е алегория на отношенията между животните какво би трябвало да бъде поведението на хората. Всички живеят заедно в една шапка, която се е превърнала в горска къщичка”, поясни Огнян Цветкович, автор на книгата „Горска къщичка”.
За опазване на идентичността и спасяване от забрава важен е и „Сборник на Павликените Българи от Иваново” на Магдалена Василчин Дожа и Аугустин Калапиш, печатан през 2001 година. Събирането на материала продължи около седем години, а книгата съдържа много исторически данни, особено за заселването на Иваново през 1868 година. Издател на сборника е Историческия архив на Панчево.
И Магдалена Василчин Дожа и Аугустин Калапиш влагат голям труд за да запишат многобройни значими събития, хора, обичаи и историята на българите павликени в Иваново.
„Сборник на Павликените Българи от Иваново” е двуезичен, написан на сръбски и павликенски език. В него може да се прочете за историята на Иваново, за това какво са работили предците на днешните павликени и как са живяли. В една част са приказки на павликените, устно предавани от поколение на поколение, павликенски поговорки и гатанки, както и характеристики на езика и писмото. Сборника е илюстриран с бройни фотографии, намерени по време на изследователската работа.
Печатането на сборника в 500 екземпляра финансово помогна град Панчево. Сборникът може да се намери в панчевашкия Исторически архив и Градската библиотека в Панчево.
Аугустин Калапиш също е автор на книгата „145 години от заселването на банатските българи павликени в Иваново”, обявена на сръбски и павликенски език. Става дума за илюстрирана хронология за заселването на банатските българи-павликени на територията на днешно Иваново и съдържа история, изключително важна за съхраняването на обичаите на този народ. На заглавната страница е снимка на изграждане на път от преди век и половина, а на другите са фотографии от миналото и действителността, на които са вършитба, копаене, фолклор…
Трябва да се отбележи и че около двеста павликени и няколко семейства на банатски германци и унгарски през 1869 година се населяват в Иваново, във времето когато Мария Терезия безплато разделя банатските земи, а мястото получава название по известния Иван Гуран, който тук пръв строи магазин. Сдружението на банатските българи от Румъния помага книгата да се печата в издателската къща „Митрон”.
Източник: Комшийске новости
