БТФ 2016: “Драматично-кукленият театър“ от Враца се представи с пиесата „Още веднъж, ако позволите“

   Има пиеси, след гледането на които единствения въпрос, който си задаваме е – кой ще ни върне този безвъзвратно загубен час и половина от скъпоценното ни време. Има и  други, които (може би) започват като леки и развлекателни комедии, за да се развият постепенно в крайно сериозни истории, донасящи на зрителя едно силно преживяване, след което с часове не може да си събере мислите и душата. Представлението „Още веднъж, ако позволите“, с което „Драматично-кукленият театър“ от Враца се представи снощи пред димитровградската публика, явно принадлежи към втората група.

99

   „Още веднъж, ако позволите“ е пиеса родена от текста на известния канадски автор Мишел Трамбле, в постановка на режисьора Николай Поляков. С актьорското си умение посетителите на „Балкан театър фест“ развълнуваха двама признати български актьори: Станка Калчева, носителка на наградите „Икар“ и „Аскеер“ и Анастас Попдимитров, директор на врачанския театър и многонаграждаван актьор.

100

   В самото начало на зрителите бе предложено, че тази вечер няма да има театър, и че пред тях няма да се изиграят грандиозни драми на велики и известни герои. И наистина, пред публиката се показа драмата на двама обикновенни, но все пак комплексни и странни хора: една грижовна и от време на време мелодраматична майка и един син, който „задава въпроси откакто се е родил“ и иска да стане драматург. Чрез отрастването на сина по време на пиесата, промяните, чрез които преминава майката, разговорите, на места проникнати с хумор, топят се границите между театъра и живота, подозира се задаване на сериозни въпроси, разгадават се сложните отношения между двама души, до настъпването на крайната кулминация на пиесата, която оставя зрителите без дъх.

101

   Текста на Трамбле, автора, който често се връща към темата за сложните и многослойни връзки между хората, и режисурата на Поляков, опитен майстор на психологическата драма, се оказаха като изключително добро съчетание. Актьорите на врачанския театър несъмнено получиха един от най-продължителните аплодисменти на тазгодишния „Балкан театър фест“, който ще бъде закрит тази вечер с белградската пиеса „Изходящият терминал“.

 Д. Йеленков

Фото: Славиша Миланов

 

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар