a
 

Приключи XII „Балкан театър фест“

   Приключи още един, дванадесети „Балкан театър фест“. На тазгодишния международен театрален фестивал пред почитателите на театралното изкуство в Димитровград, освен местния любителски театър, се представиха и ансамблите от Пирот, Алексинац, Белград, София и Враца. Зрителите, между другото, имаха възможност да видят и сценични постановки на дела от известни световни автори, каквито са Гогол, Нил Саймън, Мишел Трамбле, Антоан де Сент Егзипери; да се посмеят и позабавляват, но и да се замислят както за актуалните, така и за вечните и универсални егзистенциални въпроси и проблеми. Както и по-рано, и тази година на репертоара бе и детска пиеса.

   Според думите на Николайча Манов, директор на Културния център, една от идеите е сред избраните представления да се намерят и такива, в които да играят млади хора и в които да се изнасят актуални теми, дори и тези, които частично са политически. Делча Гигов, ръководител на театър „Христо Ботев“ сподели мнение, че въпреки  разнообразието на темите присъстващи в пиесите, в тях по известен начин надделя въпросът за любовта: любовта в семейството, между половете, към отечеството.

   Своите впечатления с нас сподели директорът на Културния център в Димитровград Николайча Манов:

   „Въпреки че ние като организатори сме доволни, зрителите са тези, които дават окончателното мнение за фестивала и за представленията. Съдейки по реакциите на публиката, фестивалът изпълни своята мисия: за десетина дни да представим девет пиеси, които са добре посетени и добре приети. Винаги, когато имате възможност да видите повече представления, можете да класирате, да оцените кои от тях са добри, и кои са по-малко добри – ако не съществуват разлики, не може да има нито реална оценка.“

148

   На въпроса дали съгражданите ни достатъчно се интересуват от театър, отговаря:

   „Мисля, че интереса е съвсем задоволителен, тъй като в отношение на броя на жителите, имаме публика, която е повече от десет процента на населението на Димитровград. В сравнение с големите градове, това е ужасно голям процент. Тази публика е образована и почита театралното изкуство, което е добре за нашия град, който има култура и се стреми да я развива.“

   Въпреки че споделя позитивни впечатления от тазгодишния фестивал, както и факта, че всеки един фестивал е отделна история, Манов се надява, че всеки „Балкан театър фест“ е по-добър от миналия и така да продължи в бъдеще.

   Голяма част от пиесите, които видяхме през миналите две седмици, бяха комедии, а фестивала бе закрит с представление, което доста ни напомни на финала на миналогодишния –поради посланията, които отправиха младите актьори. Дали това е случайно или нарочно, питахме ръководителя на театъра Делча Гигов:

149

   „Стараем се репертоара ни да бъде разнообразен и поради това не определяме фестивала жанрово – не слагаме рамки, понеже те само пречат. Все пак, понякога нещата стават случайно. За мен беше интересно, че от осемте представления за възрастни, в четири имаше жива музика, което също така не беше предварително запланувано. Целта ни е Димитровград преди всичко да получи добри представления, на които зрителите да могат да се насладят; няма значение дали това са комедии или трагедии, пиеси в съвременна или класическа форма. Когато става дума за комедиите, те наистина малко повече привличат публиката, но това не е правило, и нашите зрители много добре знаят какво е качествено представление, а какво не е. Пиесите, които закриха фестивала, също така съвсем случайно се намериха като последни: и тази година, както и миналата, случи се така, че младите актьори имаха доста други задължения и само на тази дата можаха да дойдат. Съвсем случайно се получи фестивала да закрият две младежки пиеси с подобни послания.“

   Тазгодишния „Балкан театър фест“ отбележи и премиерата на комедията „Женитба“, която изигра Театър „Христо Ботев“ от Димитровград и с която фестивала бе отворен. Според думите на Николайча Манов, актьорите се представиха отлично:

   „В представлението играят нашите актьори любители, но в сравнение с професионалните театри, които се представиха на фестивала, „Женитба“ очевидно се нарежда сред най-добрите. Това показва, че пиесата е на едно ниво, което е близо до професионализма“, твърди директорът на Културния център.

150

   Като ръководител и един от участниците в пиесата, Делча Гигов споделя позитивни впечатления и смята, че публиката безрезервно прие това ново представление в репертоара. Това не е нищо неочаквано, понеже, както казва, нашият град като цяло обича театъра ни и той няма неуспешна пиеса. Според неговите думи, става въпрос за не много познат текст, а младата режисьорка Тамара Янков внесе нови идеи, както и нов вид сценография. Една от причините за постигнатия успех е и сериозният труд:

   „Актьорите винаги предано работят, но този път работиха почти седем месеца, почти нямаше отсъствия от репетициите, и всеки е дал дори и повече от максималните си възможности. Всички те са заети и имат собствени задължения, но въпреки това редовно идваха на репетиции, за което им благодаря от името на организатора, но и като колега“, каза Гигов и добави: „Мисля, че направихме наистина добро представление, което тепърва ще бъде гледано.“

   Не само публиката, но и организаторите с нетърпение очакват второто представяне на пиесата, а защо не – и двадесет и петото. Обещават, че ще можем да видим „Женитба“ след завърщането на единия от техниците, който в момента е извън страната.

151

   На края, Гигов нарочно изтъкна значението на театъра в Димитровград, но и лошата финансова ситуация, от която в голяма степен зависи поддържането на културната и театрална традиция:

   „Не е малко нещо в един малък град, какъвто е Димитровград, който е натиснат от всички страни, където в последно време трудно се живее, където всичко полека угасва, театърът да играе класик, какъвто е Гогол, да има ансамбъл, способен да изнесе една наистина изискателна пиеса, да има собствен режисьор, и два дена преди представлението билетите да бъдат разпродадени. Това е събитие, което не е по-малко от някои известни събития в Белград и в големите градове въобще. От друга страна съжалявам, че нашето Министерство на културата не призна нашия фестивал и нашата работа както трябва, и е жалко, че ни остави да се финансираме само от общинския бюджет. Без него, нямаше да има нито театър, нито „Балкан театър фест“. Смятам, че е недопустимо една институция, каквато е Министерството на културата, да забрави театър, който има традиция, успех, и работи в такава среда“, посочи Гигов.152

 Д. Йеленков

Фото: Славиша Миланов, Дияна Йеленков

Написал/ла

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар