Небойша Виденов е дипломиран електроинженер, димитровградчанин, който живее и работи в Белград, където след завършването на димитровградската гимназия записва и завършва Електротехнически факултет. Работи като тест-инженер за американската компания Toptal, и успешно осъществява и развива професионалната си кариера. Все пак, този всестранен 31-годишен младеж не ограничава интересите си само в областта на своята професия: той е и организатор на събития, каквито са Царибродско вече и Царибродски форум, както и участник в различни проекти и активности – от сериозни, като Join Multimedia на компанията Simens, до забавни и креативни, като правенето на Красивия Рептил в Red Bull Flugtag. Диапазона на хобитата му се протяга от фолклор до йога; той е технически консултант в Интернет портал Фар, а една от актуалните области на интереса му е и малкият бизнес и предприемачество. За работата и интересите, плановете и оптимизма, разговаряхме с младия нашенец Небойша Виденов.
Завършил си Електротехнически факултет в Белград, отдел компютърно инженерство. Как би обяснил на читателите, които не познават тази област, с какво всъщност се занимаваш, и върху какво си работил през изминалите години?
Просто казано, опитвам се определена програма да няма катастрофални грешки и да има качество, което от нея се очаква. Ако направим паралел с автомобилите, аз съм онзи, който се старае да не ви отпаднат предните колела, когато завивате, когато включите отоплението, климата да не започне да хлади и тъй подобно. Разбира се, това в голяма степен е симплифицирано, но в това е същността. Също така, се опитвам да науча машините сами да „открият“ грешките или поне проверката да се извършва на автоматично ниво.
Когато става дума за актуалната ми работа, работя в една американска фирма от Силиконската долина, която се казва Toptal. Опитваме се да свържем най-добрите световни програмисти и дизайнери с фирми, каквито са AirBnB, Hewlett Packard, Zendesk, J.P. Morgan и други. Преди това съм работил като ръководител на екипа за тест-автоматизация в TomTom. Изключителен екип хора и инженери. Самото начало на кариерата ми е свързано с австрийската компания Objentis, където пет години работих като консултант за тестиране на софтуер.
Занимавал си се с актьорство, тренирал си баскетбол, ходил си на астрономическа секция в димитровградската гимназия, участвал си в радио предавания, интересуваш се от рисуване и литература, бил си член на АКХД „Шпанац“… Как сред всичите тези различни интереси избра да се посветиш на компютърното инженерство?
Интересите не анулират един друг, напротив, те се допълняват. Ако човек иска да постигне резултати в някоя област, все пак е нужно да има фокус. Така и аз реших да се фокусирам върху програмирането и компютрите, а останалите области, които ме интересуват, в определена степен само повлияха в това да бъда успешен.
Каква, от твоя гледна точка, е перспективата за развитието на компютърното инженерство у нас, и какви са възможностите за работа в тази област?
Голяма, и то не само в Сърбия, но и в целия свят, което е фантастично. Сърбия има голями университети, които образуват отлични кадрове. В скоро време, обаче, се явяват известни проблеми – когато един студент завърши висше образование (говорим за информатика и компютърни науки), той доста лесно получава работа в някоя фирма срещу висока заплата, висока в сравнение с тази, която му се предлага ако остане като асистент на факултета. Задава се въпрос как да се запазят най-добрите студенти да останат на факултетите за да се обърне цикъла и да имаме най-добрите, които да обучават нови студенти.
Освен това, в последно време може да се забележи, че вече липсват кадри, нарочно старши – програмисти, които вече имат достатъчно опит и знание. Това са някои от предизвикателствата, които професията и факултетите трябва да решат в предстоящо време. Което се отнася до доходите, не е тайна, че заплатите в IT сектора са по-високи, отколкото на държавно ниво.
В края на краищата, програмирането и инженерството са занаят както и всеки друг: колкото повече опит, знание и умение имаш, толкова си по-добър занаятчия, толкова повече те ценят. В този смисъл, шансът е голям и за онези хора, които не са следвали пътя на стандартното академическо образование, но са достигнали отлични резултати чрез самообучение. Има много примери – упоритост, желание за знание, устойчивост донасят резултати.
Въпреки че в момента сътрудничиш с чуждестранна компания, все пак още живееш и работиш в Сърбия. Има ли надежда за младите в страната?
Има надежда за Сърбия, ако в нея има млади. Звучи като политическа парола, но в нея има истина. Тази или миналата година бе „най-успешна“ по заминаването на младежите. Ако нещо не се направи по въпроса, в Сърбия ще има надежда за младите, но няма да има много млади. И това не е само проблем на тези, които са във властта, но е проблем на всеки от нас. Аз си го представям така: когато някой намери работа, за която не е образован (т.е. чрез връзки), един млад човек напуска земята; когато се наруши някой закон, един млад човек напуска родния си град. Когато направите нещо, което не е в полза на обществото, един млад човек чрез една седмица ще се обади на родителите си по Скайп.
Мисля, че проблемът не е, че младите отиват, но че не се връщат. Заминаването не винаги означава нещо лошо. Причината може да бъде търсене на допълнително образование, кариера, пътешествия и други неща, които подтикват един млад дух. Но момента, когато духовете на младостта се успокоят и човек поиска мир и спокойствие, е момента, когато се решава за завръщането.
Проблемът е, както вече казах, и в отношението на хората към този проблем. Когато младите хора се завърнат в своите градове след факултета, често се натъкват на съпротивление на средата – в Цариброд има хора, които често казват „е изел си две кьифле и два метьика у Београд, Софию, Ниш, и дошъл си туа да ми солиш памет“. Тълкуването е излишно, а подобно отношение отблъсква младите хора, които може би са решили да се върнат в родния си град. Ако като млад човек чуете някой да ви каже „я не знам кво више правиш у тия град/държаву“, питайте го какво той е направил един млад човек да остане.
Въпреки всичко, има надежда нещата да тръгнат в по-добра посока – днешните генерации са генерациите на интернета, автомобилите, които се движат сами, Фейсбука, мобилните телефони, но това са и генерациите на своите деди, които са установявали библиотеки, театри, гимназиални оркестри, на бабите си, които са чели на няколко езика във времето, когато учителите и лекарите са били почитани. С подобна база и подобни възможности, нещата може и да не се получат толкова лошо на края. Не зная върху какво точно основавам своя оптимизъм и вярата в по-добро бъдеще, но вярвам, че имам право на това.
Тази година бе избран за организатор на манифестацията Царибродско вече, която вече по традиция се провежда в Белград. Какво е чувството да бъдеш в ролята на „кмет“ и какви са твоите впечатления от тазгодишната среща?
Царибродско вече винаги е специално. Това е вечер, когато имаме възможност да слушаме сръбски, български, македонски, руски песни, с незаменимия звук на кавала (благодаря, Сале!), със шопски, ракийка, ръченица, Еленино хоро, с усмивки, истории за Цариброд, истории за хора, села, съдби и природа. И разбира се, с „добро мезе“. Винаги е емоционално и винаги е хубаво. Така стават нещата, когато един град те оформи и когато е Св. Трифун. Титлата на кмет и организатор носи особени отговорности, но винаги са тук определени хора, които да помогнат, независимо от това кой е организаторът.
Какво е значението на тази манифестация, освен свързването на димитровградчаните, които не живеят в родния си град?
Смятам, че основната и крайна цел е хората да се свържат, добре да си прекарат, и да разговарят за Цариброд. От тези познанства могат да се родят различни идеи. Една част от хората, които посещават Царибродско вече, взе участие в организирането на Царибродски форум. Но, както вече казах, целта на Царибродско вече преди всичко е дружба.
Един си от организаторите на Царибродския форум, а от края на април тази година се състояха вече две срещи. Как се роди идеята за подобна среща и кои са главните цели на тези публични дискусии?
Идеята за организирането на Царибродския форум не е моя, аз просто имах късмет да взема участие в организацията и да дам своя принос. Факт е, че Цариброд е дал голям брой учени и успешни хора, някои от които не живеят в Цариброд, но са свързани с него емоционално, чрез семейни връзки и по други начини. Тези хора могат да помогнат по различни начини – чрез съвети, идеи, човешки капитал, контакти, знания… Дискусиите са тук за да направят път за конкретни акции, за да се установят канали за комуникация и да се проучи настоящето състояние.
Доволен ли си от постигнатото на досегашните два форума и има ли планове за бъдещи срещи?
Да, може да се каже, че съм доволен. Задачата и целта на Царибродския форум е определени теми да се доведат във фокуса на интереса на обществото в Димитровград и да се подтикнат разговори и размисли за това как нещата да се задвижат в добра посока. Мисля, че в определена степен успяхме в това.
Всяка седмица се организират срещи, на които ние от организацията на Царибродския форум се договаряме за по-нататъшни стъпки и действия. Ако бъдем упорити, вярвам, че резултатите няма да липсват.
Като млад и успешен димитровградчанин, който живее в Белград, как коментираш факта, че младите, които отиват да следват извън града, обикновено гледат да останат там? Какво според теб трябва да се промени младите да не напускат Димитровград?
В една американска гимназия се случи масакър. Деца стреляха върху други деца. Истинска човешка трагедия. Тогава журналистите питаха един музикант да коментира случилото се. Питаха го да каже кои са въпросите, които би задал на тези деца, на което той отговори, че не би ги питал нищо, но би ги слушал, слушал би какво те имат да кажат, понеже дотогава никой истински не е слушал тези деца.
И аз мисля по този начин – бих обичал да чуя какво младите в Цариброд днес имат да кажат. Аз не познавам тези деца, не познавам условията, в които са отраснали, или поне не зная, как това изглежда от тяхната гледна точка. Това, което аз мога да направя, е да предполагам. В това мога да бъда по-малко или повече успешен, предполагам, че това са неща, които са общи за множеството млади хора – възможности, свободно пространство, сигурност. Възможности по почтен начин да заработват и да бъдат почитани, свободно пространство да се изразят чрез спорт, творчество и по други начини, но и възможност всичко това да възприемат, сигурност за някакъв нормален живот.
Като начало вярвам, че трябва да започнем да говорим за това – в медиите, на срещите, на форумите. И да се промени начина на мислене, че това са чужди проблеми, че това се решава някъде другаде и че тук няма нищо, което ние можем да направим.
Рубриката „Млади нашенци“ е замислена като редица истории за успешни млади хора. Какво за теб означава да успееш в живота?
Всичко е относително в смисъл, че всеки има свои критерии за това какво е успех: за някого това е кариера, за някого семейство, за някого голям град, за някого живот в малка среда, за някои опит, за някого материално богатство, за някого всичко споменато. А за мен? Вероятно това се редефинира с годините, но в момента това са усещането на задоволство удовлетвореност – да осъществиш своите възможности, да бъдеш щастлив, здрав, да дадеш своя принос към обществото, да търсиш истините; семейството, здравето на семейството и приятелите. Разбира се, нещата, които изброих, не са подредени по приоритет.
Въпросът е необикновен, понеже никога не задавам на себе си този въпрос, поне не по този начин. В своите монолози, когато завърша нещо, не си казвам: „Браво, царю, сега си успял!“, но по някакъв начин гледам нещата чрез това дали съм щастлив и удовлетворен.
Д. Йеленков
Фото: С. Миланов, И. Иванов, от албума на Н. Виденов
Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
