В рубриката „Млади нашенци“ разговаряме с 30-годишния лекар Тони Златанов. Тони Златанов е роден през 1986 година в град Пирот. Детските си дни прекарва в квартала Чуй Петъл в Димитровград. Основното и средното образование завършва в Димитровград, а след това пътят го отвежда в съседната България, по-точно в град Стара Загора, където през 2005 година се записва в Медицинския факултет към Тракийският университет, а през 2001 на същия магистрира медицина със средна оценка 5 (забележка: оценките в българските учебни заведения са от 2 до 6). Същата година започва да работи на отделение за кардиологично интензивно лечение в Многопрофилна болница за активно лечение “Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД в Стара Загора, където се задържа само една година и през 2012 заминава за София, където записва четророгодишна специализация – специалност кардиология на Медицинският факултет в София, към който съществува и Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Света Екатерина“, където работи в момента.
Участва в множество конференции и семинари за лекари както в България (София, Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас и тн. ), така и в чужбина (Париж, Лондон, Рим, Берлин). Показва интереси в областта на електростимулация и имплантация на постоянни пейсмейкъри.
Защо се определихте точно за медицина?
Честен да бъда, медицина записах съвсем случайно. Когато през 2004 година се явявах на кадидат-студентските изпити в София, от всичките предложени специалности, най-много ме привлече медицината. Аз съм по природа човек, който обича да помага на хората, така че възможно е и инстинктивното ми чувство да ме е накарало да предприема тази стъпка в живота. Обаче, за да преминеш път от записване, следване и завършване на еди коя си специалност, в моя случай се оказа медицина, не е изобщо лесна и проста задача. Тази професия отнема много усилия, всеотдайност и саможертва, защото като станете лекар, поемате голяма отговорност, защото работите с хора, които имат здравословни проблеми и трябва знанията получени по време на следването да превърнете в практика.
Доволен ли сте от живота в българската столица?
От присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година стандардът е малко подобрен, заплатите се увеличиха малко, чуждестранните инвестиции са повече, обаче бедността е все още широко разпростанена. Цената на хранителните стоки, плодове, зеленчуци, алкохолни и безалкохолни напитки е по-висока в България отколкото в Сърбия, което показва факта, че много български граждани посещават Димитровград и Сърбия. Що се касае до мен и моят живот в София, лично съм много доволен. Живея в апартамент с приятелката си Ивана Стефановска в квартала „Дружба 2“, с която се запознахме преди години, когато бяхме студенти в Стара Загора. Тя в момента работи като анестезиолог в софийската болница Света Ана. София е хубав град с много възможности да се развиват млади хора, доста нови обекти се изграждат, но въпреки това както и всеки град има свои недостатъци. Мен лично ме притесняват големите задръствания, замърсяването на някои улици, както старите и порутени сгради. Но въпреки това не искам да се оплаквам, като цяло съм много доволен.
Какво е отношението ви с колегите и как прекарвате свободното си време?
С колегите съм в отлични отношения, както по време на работа, така и извън нея. Всички са добри хора, големи приятели, още по-добри сътрудници. Наистина, нямам никъкви възражения към тях. Суета сред нас не съществува, помагаме един на друг, щото работата с която се занимавам е отговорна и стресираща. Извън работата, когато съм свободен играя тенис на маса и футбол на малки врати. През уикенд ходим с приятели, колеги в някои от софийските ресторанти за да се отпуснем с някоя чашка качествено червено вино или бира. Също така, когато имам възможност гледам и мачове на Цървена Звезда, щото от най-ранната ми възраст съм фен на този отбор и се надявам в близко бъдеще отборът да се завърне там където му е и място, в Шамионската лига. Приятелката ми Ивана е любител на филмите и с нея нерядко посещаваме кината в София. И двамата обичам да пътувам, така че по времето на годишните почивки посещаваме различни туристически дестинации.
Въпреки че сте близо, рядко посещавате Димитровград?
Където и да съм, моят град е винаги в сърцето ми. В Димитровград са най-близките ми, родителите ми, без чиято подкрепа нямаше да стана това което съм днес. На тях дължа всичко, което постигнах досега. От Цариброд са и приятелите ми от детството, с които споделях и доброто и лошото. Въпреки редките такива, които останаха в Димитровград, тъй като мнозина от тях живеят и работят в градовете по Сърбия, някои от тях са и в чужбина, все пак сме в ежедневен контакт с тях чрез социалните интернет мрежи. Винаги се радвам като идвам в малкото ми градче, близо до българската граница Просто там се чувствам както казва народът “свой на свое“. С приятелката ми Ивана посещаваме и нейните родители, сърдечни и добри хора, които живеят в Куманово, Република Македония.
Kaто бях дете обичах много да ходя в моето старопланинско село Сенокос. Сега не ми стига времето, заради работата, но винаги когато имам възможност отивам там да заредим батериите за новите предизвикателства.
Планове за бъдещето?
Не обичам да мисля за дългосрочни планове. В момента съм изцяло посветен на работата и на специализацията, която ме очаква през декември месец в Медицинският факултет. Бих искал да остана в София и да продължа да работя това, за което се обучавах почти цяло десетилетие. Надявам се така и да стане.
За самия край на интервюто искам да благодаря на целият екип на вашият портал, че не забравяте младите хора и да ви пожелая много успехи в медийната сфера.
А. Тодоров
Фото: от албума на Т. Златанов
Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
