a
 

Фото изложба „Долината на река Ерма през миналия век” бе открита във Враца, Р. България

   Изложба на фотографии под название „Долината на река Ерма в миналия век“ бе открита на 2-ри декември в Природозащитния център „Натура“ в гр. Враца, Р. България. Изложбата е организирана от Гражданското сдружение „Йерма-Ерма”, на чело с председателя на Управителния съвет на сдружението Слободан Цветков, преподавател по биология в пенсия. Проектът е реализиран с подкрепата на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия, Природозащитния институт на Р. Сърбия и Природния парк „Врачански Балкан” от Враца, Р. България.

164

165

166

   На изложените архивни фотографии, заснети през първата половина на XX век са представени, както природните красоти и богатата флора и фауна на Поермието, така е и увековечено културно-икономическото минало на този край: на фотографиите от различни автори могат да се видят някогашната железопътна линия Ракита-Суково; мина Ерма и хидроцентрала в село Ракита; Погановски, Суковски и манастира Мущър, както и редица други забележителности.

167

168

169

   На откриването на изложбата присъстваха доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви” на Р. България; Станислава Георгиева, директор на Държавен архив Перник; Петър Атанасов, журналист, специалист по екстремните спортове и мениджър на БанскоФилмФест; Наташа Панич, ръководител на Групата за образователно-издателска дейност и комуникации на Природозащитния институт Белград; Данко Йович, управител на отдела на Природозащитния институт в Ниш; Игор Петрович, управител на Природния парк „Стара планина” Пирот; Дарко Джорджевич, представител на Србияшуме. Изложбата откри директорът на Природния парк „Врачански Балкан” Николай Ненчев, а водеща на програмата на откриването бе ПР на Парка Оля Генова.

170

   Целевата група на изложбата са природозащитници, културни дейци, планинари, фотографи, които чрез общо 92 уникални фотографии имат възможност да се запознаят с богатите ресурси на Поермието. Подобни мероприятия преди всичко имат за цел да привлекат млади хора, които според Цветков, трябва да се запознаят с природата на своя край, но и с неговата култура и история. Според думите му, младите не могат да изграждат бъдещето ако не познават миналото – и то най-напред миналото на средата, в която са родени и в която живеят. Затова една от целите на тази изложба е да се развива и надгражда културата на паметта, предимно при младите хора. 

171

   Като организатор на изложбата, Цветков е изключително доволен както от самата експозиция, така и от предоставеното изложбено помещение и организацията на мероприятието като цяло. Той се надява, че изложбата във Враца ще бъде начало на плодотворно сътрудничество с „Врачански Балкан” – институция с богата традиция и дългогодишен опит. Територията на този парк е част от Националната екологична мрежа „Натура – 2000”, а сред приоритетите на Дирекцията на парка са научни изследвания, опазване на биологичното разнообразие, подобряване на условията за туризъм, образователни дейности и работа с деца и младежи. Както твърди Цветков, става дума за отличен екип от експерти, от които може много да се научи. По тази причина, гостуването им в Димитровград би било от голямо значение за всички хора, които се интересуват от природа и културно-историческото наследство, и нарочно за младите, които за това искат да научат. Очаква се да се развие сътрудничество не само със сдружението „Йерма-Ерма”, но и с други местни институции в Димитровград, които се занимават с културно наследство и опазване на околната среда.

172

   Заинтересовани посетители ще могат да разгледат експозицията до края на м. декември. Очаква се изложбата във Враца да предизвика интерес, както сред гражданите и учениците, така и сред туристическите групи, които посещават ПП „Врачански Балкан”. По покана на директорът на Държавна агенция „Архиви” Р. България доц. Михаил Груев се обсъжда възможността изложбата да гостува и в София.

 Д. Йеленков

Фото: С.Ц.

Написал/ла

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Latest comment
  • Kude je Klenat?

Оставете коментар