Тияна Димитров е родена през 1998 година в Белград, по бащина линия е от Димитровград. Завършва Основно училище „Бранко Радичевич” в Белград, а любовта към музиката дава насока на по-нататъшното й образование. Преди две години завършва Музикалното училище „Мокраняц” със специалност „цигулка“, а понастоящем е в четвърти клас в Музикалното училище „Др Войислав Вучкович”, където учи виола. Има желание да се научи да свири и на китара и твърди, че сред музикалните инструменти са й привлекателни и перкусиите. Основното й занимание е музиката, но Тияна има още една голяма любов – литературата и писането.
Още на 13 години написва романа „Дневникът на едно несъществено момче”, който печели трето място на конкурса „Млади литературни суперталанти 2014” и е публикуван в изданието на „Самиздат Б92”. В сферата на нейните интереси са и филмът, фотографията, комиксът, илустрацията, анимацията и както самата тя казва, често й се иска да има повече време, за да може да се посвети на всичко, което я интересува.
Бащата на Тияна, Ненад Димитров свири на акордеон и е член на известния оркестър „Беле пчеле”, така че любовта към музиката при Тияна е семейно наследство. Все пак тя смята, че интереса към това изкуство би се появил и ако не съществуваше генетичното предразположение – а таланта, както казва, е само част от това, което е днес и което се надява да бъде утре.
„Всички ми казват, че още като малка съм реагирала на музика – тананикала съм си и съм танцувала в ритъма. Тогава често си измислях песни и ги пеех пред публика. Но истинският интерес към музиката, когато тя вече не представлява усилие или задължение се появи преди няколко години, предполагам когато започнах да уча виола – това беше любов на пръв поглед, или на първо слушане”, споделя Тияна.
В самото музикално начало, нейни идоли са баща й и преподавателката по виолина и признава, че в днешно време би искала да свири виола като Юрий Башмет. За младата виол(ин)истка музиката е начин да се изрази и да комуникира със света, да предаде на другите своите чувства, но и един вид бягство от реалността и задълженията. Въпреки, че в заниманията с музика всекидневните упражнения са необходими Тияна казва, че поради многобройните училищни задължения е просто невъзможно да се упражнява, примерно, по шест часа на ден. Все пак и тричасово упражняване е съвсем достатъчно за нея, тъй като има свои „трикове” и методи:
„Вярвам, че дори и половин час е съвсем достатъчен ако знаеш как да се упражняваш и ако умееш да мислиш”, споделя Тияна. „Понякога се упражнявам ‘на сухо’ докато пътувам или преди да заспя. Премислям си за това, на което професорът ми казва да обърна внимание, разработвам начини по които бих могла да изсвиря определени неща или просто уча текста наизуст.”
Като ученичка на Музикалното училище е имала многобройни изяви в обществени часове, концерти и фестивали, а с училищния оркестър всяка година е участвала и в отбелязването на Деня на училището в Коларац. Тъй като й е най-приятно да свири в компания, тези концерти винаги са й най-обичаните. Сред най-значителните си творчески прояви посочва дипломският си концерт по виолина, както и участието в „Опера” в Търст с оркестър ESYO, което счита за най-хубаво преживяване в досегашната си музикална кариера. Разбира се, това не е всичко:
„С няколко приятели свирих на японския фестивал преди две години, където изпълнихме няколко произведения от популярни японски сериали и филми. Аранжиментите направихме сами, което беше истинско предизвикателство”, разказва тя. „През това лято свирих пред най-многобройната публика на Ташмайдан с Детската филхармония. В ‘Младежкия народен оркестър’ съм отскоро, свирихме в Коларац и в някои предавания по РТС.”
Като артист, който се изявява пред публика Тияна постоянно се изправя лице в лице с притеснението и ето какво споделя:
„Изпитвам притеснение, но мисля, че това е съвсем нормално и вероятно винаги ще го изпитвам. Ако не се притесняваш значи, че не ти е важно това, което работиш. Най-важното за мен е да се представя колкото е възможно по-добре.”
Макар че често печели награди в училищни състезания, а и благодарение на умението си да свири на виолина още на шест години печели първо място в държавното съревнование в Ниш, все пак не е голям любител на подобни състезания:
„Въпреки, че като малка ме водеха навсякъде, всичко това за мен започна да представлява голям стрес, така че спрях толкова да се упражнявам. Днес идеята да се състезавам с връстниците си въобще не ми допада.”
Класиката е основата на занимаването й с музика, но обсега на жанровете, които харесва е доста широк, защото както твърди, слуша онова, което й е приятно.
„Класиката, разбира се, играе главната роля понеже с това бих искала да се занимавам и чрез нея мога най-добре да се изразя. Барокът, руският романтизъм, френският импресионизъм са посоки, които най-много обичам, както и онази модерна, атонална музика, която множество хора въобще не харесват; нашата традиционна музика, както и музиката на други култури, предимно японската”, казва Тияна и добавя: „Наслаждавам се на джаза, блуса, реге музиката и различните им смесвания. Доста скоро открих рок музиката, която наистина ме въодушеви. По повод 18-тия ми рожден ден получих грамофон и започнах да правя собствена колекция на плочи от 80-те, 70-те, 60-те години…”
Въпреки, че е родена и живее в Белград, още от детството й Димитровград представлява нещо особено за нея и, както самата тя казва, заема специално място в сърцето й. Още като малка при баба си и дядо си е прекарвала летните ваканции, от които пази изключително хубави спомени.
„Обичах да си играя с децата, да тичам след топката, да разглеждам природата и зеленината. Обичах факта, че на никого не беше важно как съм облечена, какво обичам, как изглеждам. Също така, Димитровград беше голямо вдъхновение за мен – далеч от училището и занятията, имах възможност да се посветя на книгите, музикалните упражнения и рисуването, заобиколена от спокойствие и красота”, спомня си тя.
Димитровград е важен за нея и като място, което е събудило желанието й за писане, след като няколко години е посещавала поетичната работилница на Елизабета Георгиев в Народната библиотека „Детко Петров”. По това време тя написва и първият си разказ, който е отпечатан в сборника „Хайде да творим”. Тогава на Тияна се пада и честта да направи илюстрациите към кориците на сборника, което за нея е наистина голямо предизвикателство.
„Много се радвах на тези работилници. Обичах да прекарвам време с други деца и това беше отлична възможност да създам нови познанства, а Бети ме научи, че най-важното е да работя това, което обичам.”
Съвсем спонтанно в книга се превръща и нейната история за момчето Адам и другарката му Нерис, които с общи усилия като истински детективи решават заплетен случай на убийство. Този малък роман за нея е начин да покаже любовта си към криминалните романи – особено към сър Артър Конан Дойл и неговия Шерлок Холмс, чиято фамилия носи и главната героиня в книгата й. За отношението, което от днешна перспектива изпитва към първия си публикуван роман разказва:
Всъщност ми е много смешно, когато днес чета всичко това. Писах книгата преди пет години. Спомням си колко време работих върху самата развръзка на убийството и създаването на героите. Тогава разбрах, че е много трудно да бъдеш писател, но че това все пак ми харесва.”
Тъй като желанието да пише предимно се ражда от любовта към четенето, Тияна от малка обича да чете. Освен криминалните романи, специално изтъква делата на Толкин и Джоан К. Роулинг, които според думите й, са направили детството й вълшебно. Все пак с израстванато й са се променили и литературните й интереси:
„Обичам Църнянски, а ‘Процесът’ на Кафка и ‘Странникът’ на Албер Ками ми оставиха огромно впечатление. Отдалечих се от фантастиката, която толкова харесвах и се обърнах към историите за обикновения човек, за живота. Тогава се намесиха психологията с Фройд и философията с ‘Държавата’ на Платон. ‘Човекът без минало’ на Александър Хемон и ‘Несретникът’ на Томас Бернард знаех почти наизуст. Харуки Мураками вероятно е най-великият ми идол в момента. Но романите подтиснаха формата на късия разказ и понастоящем това най-много ме интересува. Все повече чета комикси и се възхищавам на Нил Геймън”, споделя Тияна.
На въпроса планира ли да продължи да се занимава с писане и за в бъдеще отговаря, че обича да пише и вярва, че това ще прави винаги, дори и само за себе си. Желанието й е да публикува продължение на историята за Адам и Нерис или някой сборник с къси разкази, но целта към която в момента се стреми е да се следва в Академията – след това, счита че всичко ще бъде по-лесно.
Тази 18-годишна девойка с всестранни интереси се интересува и от многобройни други области, но поради недостиг на време и условия, с тях се занимава само като хоби.
„Много обичам филми, особено анимационни, но това е нещо на което мога само да се наслаждавам – въпреки, че много бих искала да се опитам и в тази сфера. Преди няколко години посещавах работилница за японски комикс (манга) и илюстрация и тогава бях убедена, че ще се занимавам и с комикси. Но за съжаление осъзнах, че не мога да се посветя на толкова много неща и че не съм октопод”, казва на шега Тияна. Освен това се интересува и от фотография, а най-много обича да снима хора.
След завършването на средното училище иска да следва във Факултета по музикално изкуство в Белград, Отдел за струнни инструменти, т.е. Профил за виола. В бъдеще вижда себе си като член на някой оркестър, в компанията на добри хора и музиканти.
На връстниците си, любителите на изкуството и читателите препоръчва:
„Работете това, което обичате въпреки трудните моменти – те винаги ще съществуват. Стремете се около вас винаги да има вдъхновяващи хора и хора, които обичате. И разбира се, обичайте себе си, защото това е най-важното.”
Д. Йеленков
Фото: От албума на Т. Димитров
Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
