Художникът Бранислав Бошкович: От бяло платно и бои творецът създава празненство за очите

  Художникът Бранислав Бошкович е роден през 1972 година в Димитровград. Активно се е занимавал с футбол, но интереса към изкуството надделява спортната кариера. Записва в Художественото училище в Ниш, а след това и в новосадската Художествена академия, която завършва с отличие. След завършения факултет, животът го изпраща обратно в родния му край, но през 2003-та отново се завръща в града на студентските си дни. През изминалите тринадесет години живее, твори и работи в Нови Сад, където работи в Сръбския народен театър като художник изпълнител и заедно с колегите си до днес е изрисувал повече от сто сценографии.

   А всичко започва с любовта към рисуването, която датира още от детството му. На въпросът кога е открил таланта си и дали сам е осъзнавал умението си, или някой друг му е обърнал внимание отговаря:

   „Не бях аз този, който откри таланта ми за рисуване – откриха го молива и хартията. Много се гордея със съседите ми, които запазиха моите рисунки, направени още в предучилищна възраст, когато не се разделях от хартията и молива. По-късно, в основното училище, дължа своята благодарност на Никола Денков – преподавателя, който ме учи, осъзна моя талант и ме посъветва да се запиша в средното Художествено училище в Ниш, както и на Димитър Илийев, в чието ателие прекарах хубави дни подготвяйки се за приемния изпит”, спомня си Бошкович.

   Талантът непременно е условие някой да се развие като творец, но остават и много неща, които чрез професионално образование трябва да се научат. Бошкович споделя, че по време на следването си изключително добре е овладял технологията на изобразителното изкуство, така че днес без проблем може да рисува графика, портрет, пейзаж или стенопис. Техниките, които предпочита и които са типични за него като художник са маслена картина, графика и акрил. Художественото училище и Академията оставят голяма следа върху него, но по определен начин му налагат и задължение – да продължи да се занимава с творческа работа, която изпълнява всеки творец и, както самият той казва, от бяло платно, четка и бои да твори празненство за очите на наблюдателя.

   Мотивите, които често могат да се видят в неговите платна са женски портрети и врати, заключени с катинари. Доминацията на тези елементи обяснява като почитание към женския род – към жената като отражение на красотата, символ на плодност, непресъхваща инспирация на творци векове назад.

   В досегашната си кариера за своето творчеството получава множество награди и признания, а работите си представя в три самостоятелни и повече от сто съвместни изложби, сред които и международни. Картините му са  показвани в Нови Сад, Белград, Ниш, Пожаревац и други места в Сърбия, но и в чужбина, в градове като Париж и Атина.

   Участва и в многобройни художествени пленери – сред тях са и „Любов и разбиране” и „Балкане мой” в Пожаревац, които организира Снежана Милошевич, която, според думите му, вече единадесет години посвещава вниманието си на художниците. Като член на Сдружение „Свети Сава” от Нови Сад е посетил и Хиландар, а в осем международни пленери участва в ролята на селекционер. В много от пленерите, участва заедно, както с  художници от Сърбия, но и с колеги от Черна Гора, Хърватия, България, Русия, Белорусия, Израел и други страни.

   На въпросът дали и защо подобни симпозиуми са важни за личното и професионално развитие на един творец, Бошкович отговаря: Пленерите са значителни преди всичко като размяна на опит между участниците, но това са и срещи, на които общуваме и рисуваме.

   Като свои идоли в изобразителното изкуство посочва Вермер и Ван Гог, сръбските художници Любица Цуца Сокич и Неделко Гвозданович, както и известния димитровградски творец Слободан Сотиров.

  Задължението, което през последните тринадесет години има като художник изпълнител в Сръбския народен театър в Нови Сад е заедно с колегите си да реализира замислите на режисьора и сценографа. Докато скулпторите, дърводелците, тапицерите и шлосерите изработват части от сценографията, неговата роля е да ги изрисува, а цялата работа може да продължи от десетина дни до три месеца. Като една от най-взискателните досега посочва сценографията за балета „Кърцко Орашчич”, за чиято изработка са били нужни около три месеца и в която са били ангажирани около сто човека. Все пак, Бошкович се наслаждава на задълженията си, защото според него става въпрос за изключително творческа и динамична работа, която всеки ден поднася нещо ново; дава възможност на артиста да се изрази, но и постоянно да изследва и учи в сферата на занаята и технологията. Благодарение на мястото си в театъра се запознава и с някои от най-известните актьори в Сърбия, с които и до днес продължава да сътрудничи.

   През най-голямата част от живота си, Бошкович се занимава с творчество от позицията на художник, но има опит и в предаването на знанията и уменията си на ученици. След завършването на Академията, по покана на тогавашния директор на Основното училище в Димитровград Димитър Гюров се завръща в родния си край, където четири години работи освен като преподавател по изобразително изкуство, но и като класен ръководител. От времето, което прекарва в образованието пази само хубави спомени:

   „Работейки като преподавател се опитвах да предам своя опит от Академията на едно поколение деца, които сега вече са възрастни и сериозни хора. Голяма чест и удоволствие е да бъдеш пример. Никога няма да забравя щастието си, когато идвах с дневника в класната стая и ме посрещаха усмихнатите лица на учениците, които ме поздравяват с „Добро утро, преподавателю!“ Това беше хубав период от живота ми и ми се иска поне още веднъж да се върна в ‘Христо Ботев’ и да проведа час”, споделя събеседникът ни.

   Освен от изобразително изкуство, Бошкович се интересува и от фотография и е любител и на музика – предимно на блуз и джаз, прогресивна музика и класика. Колекционер е на плочи и CD-та, които в сбирката му са около 3.000, а върху някои от тях са и автографите на известни имена от музикалната ни сцена, каквито са Йосипа Лисац, Влатко Стефановски, Гьуле Ван Гог…

   Воден от знанието, че в живота всичко е тленно, а само изкуството е вечно, с години назад твори празненства за очите, както в ателието си, така и в кръжока по изобразително изкуство. От момче, което обича да рисува до известен художник и сътрудник в Сръбския народен театър, Бранислав Бошкович извървя дълъг път. Питахме го доволен ли е от досегашните си постижения и от позицията, където днес се намира:

   „Изключително съм доволен от работата, с която се занимавам”, казва Бранислав. „Продължих една традиция, която има Димитровград като град на културата, позитивните емоции, град който е разсадник на таланти: от изобразителното изкуство, чрез литературата до спорта. Постигнах много и съм доволен, че съм в най-красивия град – Нови Сад, че имам семейство, което ме подкрепя и приятели от родния ми край, които винаги са били с мен.”  

 Д. Йеленков

Фото: От албума на Б. Бошкович

Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.