По повод Деня на Свети Сава тази година в Димитровград за пръв път бе връчено Светосавско признание за просветен работник, което получи Албена Котев, преподавателка по български език и литература в Основно училище „Христо Ботев”.
Основно училище на български език и Гимназия Котева завършва в Димитровград, след което следва Български език и литература на Филологическия факултет в Белград. Преподавала е в Гимназия „Св.Св. Кирил и Методий”, а от 1998 година до днес работи в Основно училище „Христо Ботев”. Както самата тя казва, преподавателската работа е избрала понеже става дума за професия, която облагодарява и дава възможност на учителя чрез работата с деца да запази в себе си една част от детството.
По повод получената награда за красотата, трудностите и предизвикателствата на учителската професия разговаряхме с преподавателката Албена Котев.
Очаквахте ли, че ще получите тазгодишното Светосавско признание и какво тази награда означава за Вас като дългогодишен преподавател?
Искрено да кажа, несъм очаквала, но Учителският съвет в училището ми даде пълна подкрепа, за което съм благодарна. Това Светосавско признание означава много за мен, понеже смятам, че това е признанието, към което стреми всеки преподавател, работейки всеотдайно своята работа.
Какво според Вас е най-големият Ви успех в досегашната работа с деца и в образованието?
Успех е всеки нов научен урок, всяка хубава оценка, усмивките на учениците след като научат нещо интересно от историята, традицията, литературата, езика… Но най-големите успехи все пак са на Състезанията по български език и литература, след които учениците са по-богати с грамоти, книги и разбира се, завоювани места.
Кои са хубавите, а кои трудните моменти в преподавателската работа?
Много повече са хубавите моменти, особено, когато се обича тази работа. Положителната енергия е винаги присъстваща в учебната стая. Когато се чуят хубави съчинения – това е нещо прелестно, хубаво е като учениците разберат учения урок и с интересование запитват за детайли, откриват поуките, свързват ученото с днешното време… Трудни моменти всъщност няма: ако се обича тази работа и препятствията се преодоляват.
Какъв според Вас трябва да е подходът на днешния преподавател в работата му със съвременния ученик за да се запази или подобри ефективността на ученето?
С течение на времето, с изминаване на годините променя се и начина на работата на преподавателя. Днес ползваме много от съвременните учебни пособия, много често учениците получават задължения да ползват интернета за определени уроци, използваме видео уроци, презентации, аудио уроци и всичко става по-различно от преди. По такъв начин онова, което се изучава е по-близко и разбираемо на днешния ученик.
С развитието на високите технологии младите могат да се сдобият с огромно количество информация чрез интернет. Смятате ли, че бъдещето ще намали ролята на преподавателя или той все пак ще остане стълб на образованието?
Днешните ученици имат много повече информации, които получават ползвайки интернет и другите съвременни технологии, но сигурно е, че ролята на преподавателя все пак си остава много важна. Преподавателят е този, който трябва да води учениците по правия път на знанието и науката, а те да го следят.
Д. Йеленков
Фото: Ивица Иванов, от албума на А. Котев
Povezane vesti:
ВИДЕО – Разговори: Росен Тошев за сътрудничеството между НХА и димитровградската галерия
ВИДЕО – Разговори: Вержиния Маркаровa, преподавател в Националната художествена академия в София
Окръжни състезания по български език бяха проведени в основните училища в Димитровград и Босилеград
Марияна Младенов, сопран: Музиката живее, когато се изпълнява и слуша
