a
 

Албена Котев, преподавател по български език и литература: Преподавателят е този, който трябва да води учениците по правия път на знанието

   По повод Деня на Свети Сава тази година в Димитровград за пръв път бе връчено Светосавско признание за просветен работник, което получи Албена Котев, преподавателка по български език и литература в Основно училище „Христо Ботев”.

   Основно училище на български език и Гимназия Котева завършва в Димитровград, след което следва Български език и литература на Филологическия факултет в Белград. Преподавала е в Гимназия „Св.Св. Кирил и Методий”, а от 1998 година до днес работи в Основно училище „Христо Ботев”. Както самата тя казва, преподавателската работа е избрала понеже става дума за професия, която облагодарява и дава възможност на учителя чрез работата с деца да запази в себе си една част от детството.

   По повод получената награда за красотата, трудностите и предизвикателствата на учителската професия разговаряхме с преподавателката Албена Котев.

   Очаквахте ли, че ще получите тазгодишното Светосавско признание и какво тази награда означава за Вас като дългогодишен преподавател?

   Искрено да кажа, несъм очаквала, но Учителският съвет в училището ми даде пълна подкрепа, за което съм благодарна. Това Светосавско признание означава много за мен, понеже смятам, че това е признанието, към което стреми всеки преподавател, работейки всеотдайно своята работа.

   Какво според Вас е най-големият Ви успех в досегашната работа с деца и в образованието?

   Успех е всеки нов научен урок, всяка хубава оценка, усмивките на учениците след като научат нещо интересно от историята, традицията, литературата, езика… Но най-големите успехи все пак са на Състезанията по български език и литература, след които учениците са по-богати с грамоти, книги и разбира се, завоювани места.

   Кои са хубавите, а кои трудните моменти в преподавателската работа?

   Много повече са хубавите моменти, особено, когато се обича тази работа. Положителната енергия е винаги присъстваща в учебната стая. Когато се чуят хубави съчинения – това е нещо прелестно, хубаво е като учениците разберат учения урок и с интересование запитват за детайли, откриват поуките, свързват ученото с днешното време… Трудни моменти всъщност няма: ако се обича тази работа и препятствията се преодоляват.

   Какъв според Вас трябва да е подходът на днешния преподавател в работата му със съвременния ученик за да се запази или подобри ефективността на ученето?

   С течение на времето, с изминаване на годините променя се и начина на работата на преподавателя. Днес ползваме много от съвременните учебни пособия, много често учениците получават задължения да ползват интернета за определени уроци, използваме видео уроци, презентации, аудио уроци и всичко става по-различно от преди. По такъв начин онова, което се изучава е по-близко и разбираемо на днешния ученик.

   С развитието на високите технологии младите могат да се сдобият с огромно количество информация чрез интернет. Смятате ли, че бъдещето ще намали ролята на преподавателя или той все пак ще остане стълб на образованието?

   Днешните ученици имат много повече информации, които получават ползвайки интернет и другите съвременни технологии, но сигурно е, че ролята на преподавателя все пак си остава  много важна. Преподавателят е този, който трябва да води учениците по правия път на знанието и науката, а те да го следят.

 Д. Йеленков

Фото: Ивица Иванов, от албума на А. Котев

Написал/ла

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар