Репортерите на ФАР в България: Екотуризъм в община Сливница, с помощта на еврофондовете

Община Сливница е разположена в централната част на Западна България и се намира на 25 км западно от столицата и на 26 км от българо-сръбската граница. Чрез членството на България в ЕС, средствата от еврофондовете и с по-малко от 10 хиляди жители в 13 населени места, община Сливница  се стреми да развива екотуризма, предимно в местните селски общности.

В рамките на проектите, които имат за цел да популяризират туристическите дейности и развият селските райони, са изградени няколко еко и велопътеки, чрез които природните красоти, историческите места и паметници в общината са по-достъпни за туристите почитатели на разхождането, бициклизъм и активния вид почивка като цяло.

Ако решите да посетите с. Алдомировци, изградената екопътека ще Ви предостави живописен маршрут с дължина от 1,722 км., водещ покрай борова гора, който от чешмата край с. Алдомировци ще Ви отведе до паметник от Българо-сръбската война. Разхождайки се по друга екопътека и тръгвайки от околността на храма „Св. Богородица” в село Гълъбовци след 4 км разходка можете да стигнете и до с. Гургулят, а след това да продължите и до с. Братушково по екопътека дълга почти 7,5 км. Онези, които предпочитат да се качат на велосипед и по този начин да разгледат околността, имат на разположение и велопътека, която тръгва от чешмата край местността Пеклюк и след 1,775 км прекрасна природа стигат до крайната точка – с. Гургулят.

Сходно на идеите на екотуризма, съоръженията и места за отдих, направени по протежение на пътеките са изградени от дърво, така че да можете да си починете на някоя от тях или да разгледате околността от платформа или пункт за наблюдение. В рамките на еко и велопътеките са изградени и дървени маси, кошчета, беседки, мостчета, а децата могат да се забавляват на детски съоръжения за игра, също от дърво. Информация за трасето и природните дадености на местността посетителите могат да получат от поставените информационни табели, а в с. Алдомировци вече съществува и информационен център за развитие на туризма и представяне на местното природното и културно наследство.

С цел да се създаде туристическа дестинация за развитие на екотуризма, територията на с. Алдомировци е обогатена и с велоалея, която започва от центъра на селото и се отправя към подножието на височината „Мрамора“, където посетителите могат да видят Първия войнишки паметник, посветен на загиналите войници и офицери в Сръбско-българската война. Град Сливница също има велоалея, която започва от центъра на града  и запознава туристите с паметници от исторически събития, случили се на територията на общината в началото на миналия век – „Героите на Сливница” и „Паметника на петимата капитани”, от вече споменатата война.

Община Сливница финализира и проекти, свързани с опазване и възстановяване на самите природни богатства в общината, главно защитени видове животни и растения. В рамките на тези проекти чрез зарибяване е възстановена ихитофауната и ограничени негативните фактори върху защитените видове птици в ЗМ Алдомировско блато, оборудван е „ex-situ” цетър в близост до т.нар. Драгоманско блато, с цел реинтродукция на популациите на Шипоопашата костенурка и са организирани експедиции за търсене на диви сухоземни костенурки, за да се формира размножителна популация в „ex-situ” центъра. Освен това, в околността на ЗМ Алдомировско блато е създаден и участък за размножаване и опазване на изчезнали и застрашени видове растения. Освен експерти, в реализацията на определени етапи на проектите са включени и доброволци, ученици и студенти. Специфичните видове, но и културата на опазване на околната среда активно се популяризират и чрез организирани посещения и лекции на открито, с цел община Сливница да се превърне в център за екологично образование в околността на София.

 Д. Йеленков

Фото: от албума на Елена Занева, mirela.bg

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар