На 6-ти септември България чества своето съединение. Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) след редица бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I.
С изключение на няколко изолирани произшествия, Съединението е осъществено почти без кръвопролития.
През август 1878 г. в Пловдив, Търново и други български градове възникват комитетите „Единство“, които си поставят за цел национално обединение противно на Берлинския договор от 1878-ма, който определя територията на българското княжество в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.
В началото на 1879 пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества.
Изострянето на граничните спорове на Османската империя с Гърция и Черна гора и идването на власт на Гладстон във Великобритания провокират нова акция за съединение през пролетта на 1880 година. В сътрудничество с правителството на Княжество България южнобългарски общественици основават комитетска мрежа със средище в Сливен. До по-решителни действия не се стига, поради отрицателния резултат от дипломатическите сондажи в Лондон и Петербург. Становището на Великите сили за запазване на статуквото и междуособиците по време на Режима на пълномощията отлагат следващата съединистка акция. Тя се състои през пролетта на 1884 година, когато опозиционната Народна партия организира масови демонстрации в Източна Румелия под лозунга за обединение с Княжеството, и е прекратена скоро след като партията получава властта в областта. Несъгласието на Сърбия със Съединението води до Сръбско-Българската война от 1885 година.
С подписването на договора за съединение България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Днес, 132 години по-късно в цялата страна ще се проведат тържества по случай Съединението. По традиция център на тържествата е Пловдив, който деня и като свой празник. През деня в града ще има различни празнични концерти, а в 19 ч. на площад “Централен” ще започне възстановка на събитията от 6 септември 1885 година, представена от комитет “Родолюбие”.
В 20.30 ч. на пл. “Съединение” ще започне тържествената заря-проверка, в която ще участва българския държавен глава Румен Радев.
Мария Гоцева, София
