Към края на учебната година 2016/17 екипът на портал ФАР се запъти към село Пресека, община Бабушница. Селото в момента има около 150 жители, а най-много е имало през 50-те години на миналия век, някъде към 700. Населението е предимно в напреднала възраст, но има и десетина ергени над 30 години. Хората от този край са главно печалбари. В училището, което е от първи до четвърти клас има четирима ученици – Новак, Мария, Неманя и Алекса. В училищната сграда, която е построена в началото на 80-те години има две класни стаи. Всеки ден на работа от Бабушница идва учителят Зоран Николов. Зоран е 72’ набор, роден е в гр. Неготин и е завършил Висше педагогическо училище в гр. Пирот. В училището в с. Пресека работи и жител на селото Иван Петров. Селото се намира на 23 километри от Бабушница, а как се живее в него и какви са условията за работа в училището разказват моите събеседници Зоран и Иван.
От януари 2014 г. учител в училището в с. Пресека е Зоран Николов. Той разказва за отношението на учениците към занятията и за другите неща, с които те се занимават извън класната стая.
„За мен като учител е много трудно да се работи, когато във всеки клас има по едно дете. Според мен е много по-лесно да се работи в един клас с примерно 10-20 деца. На това мнение съм защото мисля, че когато учениците са повече, съществува някаква конкуренция между тях по отношение на знанието и ако бяха повече на брой, тази конкуренция щеше да доведе до това, всяко едно дете да иска по-добре да овладее занятията и да получи по-добра оценка от някое друго дете. Въпреки трудните условия за работа, доволен съм от учениците си, внимателни са в часовете и добри. За три години и половина, колкото работя тук, нито един проблем не съм имал с тях. Те са много внимателни в часовете и имат желание да учат. Аз се старая по най-добрият начин да им изнеся уроците, които са според учебната програма. Единственият проблем представлява, че вкъщи нямат достатъчно време да пишат домашните си и да четат. Причината за това е, че след часовете те помагат на родителите си. Примерно, един от учениците всеки ден бива принуден да пази овце и всичко, което учи е тук, в часовете.
Математика, сръбски и български език са предметите, които са им най-интересни. Български език в Пресека се изучава два пъти на седмица. В часовете децата учат песни, четат разкази и части от романи на известни български писатели, пишат върху определени и свободни теми, изучават граматика. Всичките ми ученици получават социална помощ и имат осигурени безплатни учебници. Всяка година получават нови учебници, освен по български език, където използват старите си. Както вече казах, българския език се изучава два пъти седмично, което според мен не е достатъчно един език да се владее добре. Учениците разбират езика, но изпитват трудности, когато го говорят“, казва Николов.
Аз като човек, който една част от детството си прекарах на село, знаех, че животът в селска среда никак не е лесен, но това което видях и чух от Иван Петров, помощен работник в училището в с. Пресека наистина ме учуди.
„В звонашкия край много трудно се живее. Хората от село Пресека главно са в напреднала възраст, но има и млади мъже, които не са женени. Заради лошите условия за живот на село, тези които могат отиват да работят главно в чужбина. Оставят семействата си и тръгват да работят по света, за да спечелят пари. Някои от тях не се връщат у дома и по 1-2 години. Земеделие тук не е развито, заради релефа. Всяка седмица от Бабушница идва безплатен автобус, но заради това автобуса винаги е пълен и не е удобно да се пътува с него, особено лятно време, когато са големите горещини. Сега някой би казал, на тях нищо не им отговаря. Аз ви казвам, че всички нахлуват в рейса и просто не може да се диша вътре. По-добре е човек да си плати билет и да пътува удобно, отколкото по този начин.
Сега ще ви разкажа една тъжна, но истинска история. Ако някой от жителите има здравословни проблеми и му трябва спешна помощ, пращат ни в селото автомеханик с Лада Нива, а не линейка. На някой това може да му е смешно, но според мен това е застрашаване на основни човешки права. В XXI век това нещо да се случва е просто безсмислено. Единствена алтернатива, за да не пращат автомеханик, е да си платим 1000 динара и да вземем такси до Бабушница. Ние сме скромни хора, не искаме много, не ни трябват вили и градове, искаме само малко уважение. Нямаме пътища, понякога нямаме вода, ток. Някои домакинства плащат телевизионен сигнал, а не го получават, не могат да гледат нито един канал. Усещаме се отхвърлени от света. Да не са бащите на тези четирима малки дечица, училището няма как да се стопли през зимата. Те секат собствената си гора и докарват дърва в училището, за да не се мръзнем, казва разочаровано и сърдито Иван.
Известният български писател Алеко Константинов бе написал в един свой фейлетон – „На теб ли остана света да оправяш бре, чедо?“. Не зная дали аз ще го оправя, или някой си пети-шести, но искам тези хора да не се усещат като бедняци, сами и отхвърлени. Всички ние сме живи същества и имаме еднакви човешки права.
А. Тодоров
Фото: DIP production
Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.