a
 

Кръгла маса на тема „Анализ на образованието на българите в Сърбия – проблеми и възможности” се проведе днес в Димитровград

Кръгла маса на тема „Анализ на образованието на българите в Сърбия – проблеми и възможности” се състоя днес в Димитровград. На събитието, организирано от Сдружение „ГЛАС” от Босилеград и подкрепено от Фонда за отворено общество от Белград, присъстваха представители на културно-образователни институции, местното самоуправление, медии и заинтересовани граждани, които взеха участие в дискусията. На срещата присъства и генералният консул на Р. България в Ниш Едвин Сугарев.

В началото на кръглата маса председателят на Сдружение „ГЛАС” Александър Димитров поздрави присъстващите и изтъкна, че става дума за наистина важни теми, които се нуждаят от внимание, но и че е нужно в търсенето на решенията да бъдем сплотени и мотивирани.

В изявлението си за медиите Димитров посочи, че най-напред трябва да си признаем, че имаме проблем с образованието на майчин език, след което ще е по-лесно и да се намери решението.

„Смятам, че е наистина важно да поправим някои грешки от миналото. Днес не се събираме тук, за да търсим виновника, а за да намерим решението, което е и целта на проекта – да се опитаме да направим две крачки напред, когато става въпрос за образованието на майчин език”, каза Димитров.

Той също посочи, че в последните няколко години има напредък по отношение на учебниците на български език, но този напредък все още не е достатъчен, така че още доста трябва да се работи, за да може да се провежда наистина качествено образование на български език. Според него, важен фактор е и образованието на български да започне още в предучилищна възраст.

„Всичките подобни срещи, проведени в последните няколко месеца показват, че съществува желание, но ми се струва, че нямаме добра стратегия. Точно поради тази причина този проект ще се опита да направи един анализ, при което началната точка ще е времевия период „1983-1987“ – онзи момент, когато българското малцинство официално преминава към модела на двуезично образование”, посочи Димитров и добави, че е наистина важно да се чуят и мненията на гражданите на Димитровград и на директорите на институциите, свързани с образованието, които ще влязат във финалния анализ, необходим за създаването на една добра стратегия.

В рамките на кръглата маса генералният консул Едвин Сугарев посочи проблема на образование на майчин език като един от най-сериозните проблеми, които се отнасят до българското национално малцинство. Той нарочно изтъкна парадокса, че в население, с над 70% българи няма нито едно дете, което да запише първи или пети клас на български език, както и парадоксалното решение на проблема на учебниците, при което те съществуват за децата от основното училище, където те не се учат изцяло на български, докато за учениците в средното училище са съвсем малко. В анализа си на въпросите в образователната сфера Сугарев посочи и проблемите на отношението на самите родители към обучаването на български език, моделите по които се прави образованието на майчин език и двуезично образование, квалификацията на самите учители, но отново обърна внимание и към бонусите, които образованието на български може да предостави на учениците като бъдещи студенти и работници.

В началото на кръглата маса бе представено положението на образованието в предучилищна възраст в Босилеград, което според думите на психолога в ОУ „Георги Димитров” Силвана Рангелова, която говори по темата, е двуезично, но все пак, почти изцяло на сръбски език.

Втората тема бе анализ на образованието в основните училища, който пред присъстващите представи преподавателката по български език в босилеградското ОУ „Георги Димитров” Дежка Георгиева. Образованието на учениците от първи до осми клас в Босилеград има два модела – двуезично образование, което се провежда от 1987-ма година и където българския е задължителен предмет за всички деца, както и паралелки на български език, които съществуват от 2006-та. Основно училище на български език в Босилеград от тогава са завършили общо 447 ученика, посочи Георгиева.

За ситуацията в образованието в средните училища говори Деян Миленов, преподавател по български език в гимназията в Босилеград. Той посочи, че след периода 1959-та – 2014-та година, в който българския има статут на чужд език, в гимназията отново съществуват български паралелки, а интереса за образование на български става все по-голям. Участниците в кръглата маса видяха и документален филм за босилеградската гимназия, заснет по повод 75 години от създаването й.

Статистически данни, които се отнасят до анализа на образованието във ВУЗ във формата на презентация представи Горан Миланов, а данните потвърдиха, че през последните години се увеличава броя на студенти от Сърбия, които се записват в български университети.

В самата кръгла маса, но и в изявление за медии за някои от важните въпроси говориха и директорите на училищата в Димитровград.

Директорът на ОУ „Христо Ботев” Катарина Симеонов посочи, че с два часа седмично 96% от учениците в основното училище в Димитровград учат български език в рамките на предмета „Майчин език с елементи на национална култура”. Въпреки опита, проведен в сътрудничество в Посолството на Р. България, местната общност и министъра на образованието на Р. Сърбия, да се запишат паралелки на български език в първи и в пети клас и тази година това не се случи, припомни тя. Симеонова сподели надежда, че ще се продължи в посоката на подобряване на условията за образование на майчин език, но и че родителите ще разберат, че е добре да съществува и паралелка с обучение на български.

Директорът на гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” Снежана Симеонов припомни, че от 2009-та година в гимназията отново съществува образование на български език, а в димитровградското средно училище на майчин език в момента се образоват 108 ученика. Въпреки че в началото е било трудно да се намерят деца, които искат да учат на български, сега вече става обратното и най-добрите ученици се записват точно в българските паралелки, в които в момента има и повече от заплануваните 15 ученика, каза тя. Според думите на Симеонова, проблем представляват учебниците, тъй като досега са преведени четири учебника за гимназистите от първи клас, три от които са в активна употреба. Освен това, Симеонова изнесе и предложение към медиите да направят проучване за причините, поради които в основното училище няма заинтересовани родители, чиито деца да се образоват на български.

Дискусията, проведена в Димитровград е първата част от проект, имащ за цел да направи подробен анализ на проблемите и възможностите на образованието на българите в Сърбия.

Втора дискусия ще се проведе следващата седмица, на 19-ти октомври в Ниш, а финалната кръгла маса, на която, според Александър Димитров, ще са поканени и представители от двете правителства – сръбското и българското, е запланувана за 2-ри ноември в Босилеград.

  Д. Йеленков

  Фото: Славиша Миланов

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар