В Димитровград снощи бе закриването на „Дни на съвременната българска литература“. Последната от трите вечери бе посветена на съвременната литература през погледа на критиците Яница Радева, Катя Кузмова Зографова и Пламен Антов.
Яница Радева говори затова доколко българската литература създава своята идентичност и как в нея се проявява идентичността на персонажа. Идентичността е това как един човек се чувства в обществеността, в която живее, която обитава, как подхранва чувствата си за цялостност. Разглеждайки романи, разкази и други по-кратки жанрове на мен ми прави впечатление, че всъщност героят на тези творби е лишен от своята идентичност. Той е в някакъв начин лишен от семейството си, лишен от света който обитава, сподели тя.
Катя Кузмова Зографова, литературовед и писател, родом от Панагюрище, се съсредоточи върху фигурите и творчеството на жените писателки в съвременната литература. Това, което ме привлича основно в съвременните авторки и може би там фокусирам вниманието си е темата за многоликата българка, както се казва и най-известната ми книга „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни“, каза тя и добави, че при жените писателки се наблюдават многопосочни професионални творчески занимания, които са трудно осъществими. Те всъщност са някаква дързост и свръхнатоварване. Зографова каза че просто се учудва от факта как те могат да бъдат толкова добри и в професията си и като писателки. Също така тя сподели, че като че ли само при жените по изключение можем да видим фигурите на писател на свободна практика. Няма жени професионални писателки или те са съвсем малко. Сред жените от периода на съвременната литература са Миглена Николчина, Кристин Димитрова, Мирела Иванова, Неда Антонова, Светлана Дичева, Керана Ангелова, Яна Букова, Бойка Асиова, Оля Стоянова, Иванка Могилска, Димана Йорданова, Йорданка Бедова и редица други.
Накрая съвсем кратко и конспективно Пламен Антов очерта общия контекст на това, което се случва в българската литература от 1989 г. насам. Той обсъди постмодернистичните процеси в нея. На въпроса за състоянието в съвременната българска критика Антов каза за ФАР следното: „Честно казано състоянието не е цветущо. Критиката след 1989 г. определено е в криза. Литературната критика има нужда от издания, за да съществува просто физически. Тя е поляризирана в момента в двата си полюса, в двете си крайности, или в едно много академично равнище, или в масово вестникарски нотации, в масово тиражната преса. Литературната критика в чистия си вид много малко има, просто няма издания където да се публикува. Имам предвид рецензии, в които да се стремят да обхванат процесите из тяхната ширина и тяхната пъстрота и да забележат отделните заглавия, които излизат, сподели той.
„Дни на съвременната българска литература“ бяха организирани от Генералното Консулство на Р. България в Ниш със съдействие на Народна библиотека „Детко Петров“ от Димитровград.
А. Тодоров
Фото: Александър Тодоров
Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.