В Босилеград бе отбелязана 98 годишнината от Ньойския договор

Девети възпоменателен протестен митинг по повод 98 години от Ньойския договор, организиран от Демократичния съюз на българите  се проведе пред паметника на Левски в Босилеград, при засилено полицейско присъствие.

На събитието дойдоха представители на Генералното консулство на Република България в Ниш, на Държавната агенция за българите в чужбина, на младежката организация на ВМРО София, на общинската организация на ВМРО Кюстендил, на Граждански комитет „Западни покрайнини“ и на Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в град Русе.

За съжаление част от граждани тръгнали за събитието в Босилеград от София и Кюстендил не успяха да присъстват поради срив в електронната система на ГПП „Олтоманци – Рибарци“.

Председателят на Демократичният съюз на българите Драголюб Иванчов откри събитието и своето слово каза, че Западните покрайнини, включително и Босилеград, противно на всички международни и човешки норми, са предадени на отдавна вече несъществуващата Държава на Сърби Хървати и Словенци. Той също така отбеляза, че целта на този митинг, както и на всички проведени от 1920 година досега, е да напомним за себе си на Сърбия, на България и на Европа, и да припомним причината за драмата, която продължава и днес. Според него драмата  се корени в както я определя той „великосръбската завоевателна политика“. Според него българското малцинство все още е жертва на тази политика и че Обединена Европа е възможна след като се освободи от бремето на Версайските договори.  Той още изтъква, че мира на Западните Балкани е възможен, когато се следват европейските примери и границата бива премахната завинаги.

На събитието се изказа и Иван Николов, говорител на Демократичния съюз на българите, който припомни исторически събитията отпреди 98 години, когато на 15 октомври 1919 година е проведен митинг, на който 15 000 наши деди и прадеди са гласували резолюция против решението на Версайлската конференция. Той припомни и апела, които те тогава са изпратили на Лойд Джордж и Клемансо, толкова свежи и актуални и днес и отново могат да бъдат изпратени  на всички европейски адреси.

В словото си Иван Иван още наблегна на тежкото икономическо положение в Босилеград и липсата на добра междудържавна политика за българското национално малцинство. Според него всички обещания, които са дадени по времето на многобройните срещи между представители на Р. Сърбия и Р. България не се спазват. Не пропусна да спомене  тазгодишната визита на Вицепрезидента на Р. България Илияна Йотова, която не бе посрещната от кмета на Босилеград; проблема с българската фирма „Калинел“, която прекрати производство след подписано инвестиционно споразумение със сръбското правителство и в присъствието на българският посланик, прекрати производството и се изнесе като остави 110 босилеградски граждани без работа на прага на зимата и задържането в Босилеград на трима български лекари в началото на този месец.

В края на своето обръщение Иван Николов призовава държавните институции на Р. Сърбия  и според когото те внимателно ги следят за нарушения на закона, със същата бдителност да прилагат законите в областта на икономиката, просветата, здравеопазването, провеждането на изборите, човешките и малцинствени права и свободи, реда и сигурността на гражданите.

И накрая, но не на последно място, той призовава и представителите на европейските държави, в това число и на България, в рамките на отварянето и затварянето на преговорните глави за членството на Сърбия в Европейския съюз да обърнат необходимото внимание и на българското национално малцинство.

В края на събитието, Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в град Русе връчи почетна грамота и значка на Иван Николов председател на КИЦ „Босилеград“ за принос за опазването на българщината.

 Портал ФАР (източник и фото: ДСБ/КИЦ Босилеград)

 

Написал/ла

Александър Тодоров е роден през 1984 година в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград. Още от гимназиалните дни проявява интерес към журналистиката, предимно в областта на спортната журналистика. Завършил е Факултет по славянски филологии (специалност българска филология ) - Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. В рамките на програмата по професионална практика в периода 2012-2013 година, работи като журналист, водещ и преводач в радио-телевизия Цариброд в Димитровград, където получава основни знания в областта на радио и телевизионна журналистика. В Народната библиотека “Детко Петров“ в Димитровград като филолог е ангажиран върху работата на инвентаризацията на библиотечния материал. Пише статии и се занимава с преводаческа дейност. Специални интереси: литература, спорт, култура, филм, опазване на околната среда, селско стопанство, трансгранично сътрудничество.

Без коментар

Оставете коментар