a
 

Репортерите на ФАР в с. Клисура: Клисурското училище заедно с ученическата кооперация е било пример в СФРЮ

Село Клисура е част от община Сурдулица, в югоизточната част на Сърбия, на 6 километра от граничния преход Стразимировци на сръбско-българската граница. От Власинско езеро е отдалечено 17, а от Сурдулица на 37 километра. До Ньойското споразумение Клисура е в България, а след 1919 г. става част от Кралството на сърби, хървати и словенци.

Според преброяването от 2002 година в местността Клисура живеят 308 пълнолетни граждани със средна възраст на населението от 57 години. Има 169 домакинства разпръснати в повече махали. По преброяването 59,93 % от населението са българи, а 30,42 % – сърби.

Тази година след Архангеловден се случи чудесно хубав ден. Тръгваме рано сутринта с микробуса на босилеградското транспортно предприятие „Тасе-турс”. Обличаме се добре, знаейки че заминаваме в планината. Спираме в местността „Шесто” на Власина. Там ще изчакам учителите, които ежедневно пътуват от Сурдулица за Клисура и обратно, за да предадат знанията и уменията си на последните пазители на живота и традициите в това село.

Показващото се слънце щедро се усмихна сутринта над склоновете на Власина обещавайки слънчев ден. Дойде микробуса, който превозва учителите и учениците в Клисура. За редовния им превоз благодарят на дългогодишния кмет на община Сурдулица, известния бизнесмен, а по настоящем народен представител в Парламента на Република Сърбия Новица Тончев.

По пътя към село Клисура минаваме през столетните букови гори, над които за съжаление, през последните години се върши незаконна сеч. Пристигаме в хубаво селище, поместено в тясна котловина с уреден площад; обществени сгради; два магазина; фабрика, която не работи; гише на пощата, амбулатория…

Минаваме каналисаната клисурска рекичка, която на два километра надолу се влива в река Ерма и заставаме пред входа на едно твърде уредено двуетажно селско училище. Още на самия вход виждаме, че тук се грижат за поддържането на ведомството. В учителската стая любезно ни посрещат преподаватели, които заедно с директорката на училището „Иво Лола Рибар” Наташа Джорич, обсъждат изпълнението на редовните дневни задължения.

В училището се обучават малък брой ученици – 5, но те са всъщност и последните, които държат с. Клисура в какъв такъв живот. Колективът на училището особено хвали преподавателката по изобразително изкуство Ивана Величкович, която в деня на посещението ни бе ангажирана да проведе лекции в техническото училище в Сурдулица. Тя като студент на випуска няма достатъчно часове и е принудена освен в клисурското основно училище часове да държи и в Сурдулица, Прешево и във факултета в Ниш.

Многобройни са изложбите, които преподавателката Величкович заедно с учениците си подготвя по различни поводи, а много са и наградите спечелени по различни конкурси, където участват нейни възпитаници.

Учителката Драгана Стойкович учи трима ученици от предучилищна възраст до четвърти клас.

„Справям се добре. Натрупала съм опит в тази професия и се старая всеки ученик да научи основното. Няма да излезе ученик в пети клас, който да не знае да пише, чете, смята… Насърчавам ги към четенето, защото само така обогатяват речника си” – казва учителката Стойкович.

Директорът Наташа Джорич си спомня, че в клисурското училище е имало живот. Тя е загрижена за положението, в което е изпаднало школото и селото.

„Ние заедно с ръководството на община Сурдулица и народния представител Новица Тончев полагаме усилия в училището нищо да не липсва, обаче застрашително намалява броя на учениците. Ние разполагаме с кабинети, технически и компютърни съоръжения, необходими за успешна реализация на предвидената програма. Отоплението е качествено, учениците и учителите имат осигурен превоз, разполагаме с отговорни кадри, които полагат усилия да предадат на децата това, от което се нуждаят – знанието”, споделя директорката.

Клисурското училище „Иво Лола Рибар” е с дълга история. Първото училище в това село е построено през 1893 годна, а сегашната сграда през 60-те години на миналия век. От това училище са излезли много учени – лекари, инженери, строителни работници и какви ли не още специалисти. Също така клисурци са прочути строители. Работят навсякъде в бивша Югославия, но и в България са видни хора, чиито корени са от клисурско.

За историята ни говори бившият директор на училището Мирчо Стоянов, който е заемал поста „директор“ цели 38 години, а 7 години е учителствувал. Пенсиониран е с 45 години трудов стаж. Роден през 1936-та, целия си живот посвещава на село Клисура и развитието на този край. Понастоящем е председател на Местната общност.

Той ни разказва, че освен осмогодишното училище в центъра на Клисура, до преди години са работили още осем подведомствени четирикласови и две подведомствени, в които се провеждало обучение до шести клас. Сградите още съществуват, но там деца вече с години наред няма. Това са училищата в Кострошевци, Паля, Сухи Дол, Стрезимировци, Грознатовци, Драинци, Кебанова махала, Бохчакова махала, Смудина махала и Колуница.

„Много бяхме ангажирани. Когато постъпих като директор в централното и махленски училища имаше над 700 ученика. Работеше се много и всички бяха решени да станат достойни хора. Такива сме ние клисурците”, споделя любезния дългогодишен ръководител Стоянов.

Той е директор с нито един ден болнични през трудовият му век и може би с най-много награди и признания. За своята всеотдайност получава награди от почти всички кметове на Сурдулица, партийни признания и награда подписана от Йосип Броз Тито.

„Ценеше се труда по онова време и затова аз се стараех, но бях и забелязан сред обществото”, добавя и ни припомня, че през 1959 година в рамките на училището учредява Ученическа кооперация.

„Всичко работехме сами, ние учителите и учениците. Отглеждахме свине, птици, зайчета… Правехме събирателни акции. Като ученическа кооперация спечелихме първо място в бивша СФРЮ за залесяване и първо място за събиране на шипков плод. Получавахме безвъзмездно имоти от местни клисурци, които залесихме и сега в собственост на ученическата кооперация има 40 хектара борова гора. Това никак не е малко. С парите от кооперацията всеки ученик, а особено тези, които бяха материално уязвими в началото на учебната година получаваха панталони, фланелки, ботуши, обувки… Водехме деца на екскурзии, бяхме подсигурили за всеки ученик безплатна закуска…”, изброява множеството благотворителни кампании и действия, които Мирча Стоянов е провеждал като директор.

Той ни разказа, че заедно с работещите в училището са направили стената, която защитава сградата, плочника, извършили ремонт на сградата и т.н. Ентусиастът Стоянов в двора на училището през 80-те години засажда 100 рози и 100 вишни. Когато се е пенсионирал, на банковата сметката на ученическата кооперация имало повече неизразходвани пари от парите на сметката на община Сурдулица. 592

Разхождайки се по двора на училището, виждаме засадени дръвчета, всичко е на място, има и бюст-паметник на революционера Иво Лола Рибар, чието име носи училището. Директорът ни разказа, че в западната част на двора е била изградена могила на български войници, загинали по време на балканската война. За съжаление могилата по нечие нареждане е била срутена и сега на мястото, където почиват тленните останки на тези войници е ливада, няма никаква плоча и нито повдигнат паметник.

Също, което е много жалко за Клисура е и това, че в центъра на селото е била построена единствената турска кула в този южен край на Сърбия, която вместо да се реставрира, за да представлява туристическа ценност за Клисура, бива срутена и почти няма следи от нея.

В с. Клисура животът протича както и в други села близо до границата. В четвъртък е пазар и там идват дребни търговци от Сурдулица и Лесковац, както и от българските градове Трън и Перник. Пазаруват се главно дреболии и стоки от първа необходимост. Липсва аптека в селото. Учителите са тези, които са и доставчици на медикаменти на местното население, те са всъщност сервиз на възрастните клисурци.

Хората веднага припознават външни лица. Разпитват се кои сме, а когато узнават, че сме журналисти много се радват, че и за техния край някой ще напише няколко реда. Отправят апел към управляващите в Белград повече да обърнат внимание на тези краища. Според тях държавата е богата, доколкото във всички нейни краища има живот и хора. Училището е последно, което трябва да бъде закрито, тъй като докато има училище има живот в селището.

Разделяме се очаровани от гостоприемството на персоналът на училище „Иво Лола Рибар“ в Клисура с обещание, че отново ще посетим школото. Ние им даваме думата, че ще ги посетим на 23 април, следващата година, когато училището чества патронния си празник.

Б. Иванов

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Божидар Иванов е роден през 1970 година. Макар че икономист по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1998 год. в Центъра за култура „Босилеград” - Радио-телевизия Босилеград, където като журналист и водещ вече 18 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Иванов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-водещ от 1998 до 2016 година, зад когото са наредени часове емисии, интервюта, репортажи... Сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с Радио телевизия Фокус, Телевизия 017 и Българското национално радио. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия, лауреат на значими журналистически признания, участник във всички семинари на BBC и активен участник в опазването на информирането на майчин български език чрез Комисията по информиране при Националния съвет на българското малцинство в Сърбия в първите два състава.

Без коментар

Оставете коментар