Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден. В българската традиция те са празници на девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници). Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.
Тези два празника са с подвижна дата в зависимост от деня на Възкресение Христово, защото винаги са седмица преди него. Тази година православните християни Лазаровден празнуват на 31 март, а Цветница на 1 април.
Лазаровден е свързан с редица народни обичаи. Най-известно е т. нар. „лазаруване”. Вярва се, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит. Облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, те носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие,
благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството.
Празникът Цветница е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим.
Според обичаите, на Цветница момите отиват рано на реката, кършат цъфнали върбови клонки и ги отнасят в църквата, където им се чете молитва. Осветените клонки се поставят на входната врата на дома за здраве. Лазарките хвърлят венчетата си в реката и следят чие венче е най-напред. Тази лазарка се избира за “кумица” и при нея на Великден се отива на гости с пити и червени йайца. През целия ден хората се гощават и веселят.
Именници на Лазаровден са Лазар, Лазарина и Лазо, а на Цветница всички с имена на цветя като Цветан, Цветанка, Цвета, Цветелина, Цеца, Венец, Венцислав, Калин, Калина, Китка, Ива, Ясен, Лиляна, Камелия, Лилия и др.
Седмицата, която започва след Цветница се нарича Страстна седмица и всички дни от нея носят определението „велики”.
Подготвил: П. Виденов (източник: bulgaren.org/FAR)
Фото: pixabay.com
