Книгата „Бащата на Паганини“ на Елизабета Георгиев бе представена пред почитателите на литературата в Ниш

В Народна библиотека „Стеван Сремац“ в Ниш вчера бе представена новата книга – сборник с разкази „Бащата на Паганини“ на димитровградската писателка Елизабета Георгиев. Сборникът бе издаден с подкрепата на Министерството на културата на Република Сърбия от издателство „Ново Братство“.

По време на събитието говориха писателката Петя Александрова от София, директорът на ИК „Ново Братство“ Мила Васов и писателят Денко Рангелов, които споделиха впечатленията си от новата книга на Елизабета Георгиева, но и от нейната личност и богато творчество.  Сред гостите бяха и представители на Генералното консулство на Република България в Ниш, „Ново Братство“, Родно сдружение „Цариброд“.

Директорът Соня Шукович поздрави присъстващите от името на колектива на Народна библиотека „Стеван Сремац“. В обръщението си тя посочи голямата важност на почитането и запазването на културното наследство на всеки един народ. Българското представяне на „Бащата на Паганини“ е част от дейността на библиотеката, която има за цел да провежда поредица от  срещи с различни култури.

Поздравителна реч към публиката отправи и Николай Колев, пълномощен министър на Генералното консулство на Република България в Ниш. Като подчерта, че Димитровград е малък град, от който обаче са поникнали мнозина талантливи хора, той изрази желанието си поводите като този, който събра в Ниш почитателите на литературата, да стават все повече.

Според думите на авторката Елизабета Георгиев, сборника с разкази „Бащата на Паганини“ пониква от желанието да се напише нещо необикновено, различно от вече съществуващата литература на българското национално малцинство. Да се създаде дело, което да бъде не само обикновена книга, но и един вид послание. Част от разказите, представени в сборника, по-рано са били печатани в списание „Мост“, а всичките творби са обединени от едно и също вдъхновение – особения начин на живот в малките градове и по-конкретно, живота на хората, които се различават от другите и по тази причина средата често не ги разбира и дори по различни начини ги наранява. Тези хора най-често са точно творците, а разказите донасят и размисли за самото творчеството и за това как човек да се накара да твори в среда, в която е „черна овца“, сподели авторката. Очевидно е, че разказите в тази книга се отличават със своеобразен „черен оттенък“, а както ни разри писателката, в тях могат да се намерят дори и размисли за смърт, както и за различните видове бягство от действителността.

Главната част от книгата е проза, но сбирката по интересен и ефектен начин приключва с поезия. По думите на Георгиева, в сбирката от „черни разкази“ липсвше нещо положително – надеждата, че твореца един ден от някого ще бъде разбран и приет. Точно това донасят стихотворенията в края на книгата, които внушават на читателя, че все пак има нещо положително, както в живота, така и в отношението на твореца към това, което създава.

Поетесата, писателка и рецензент на „Бащата на Паганини“ Петя Александрова посочи, че разказите от тази книга разкриват една може би не толкова видима и за мнозина хора непозната част от душата на Елизабета Георгиев. Когато един автор е талантлив и надарен с особена свърхчувстителност, това непременно води към редица видими и невидими сблъсъци и конфликти, които са вплетени в съдържанието на „Бащата на Паганини“, сама по себе би представляваща една „част от интимната биография на автора“. Въпреки че й липсват настроението и хумора, характерни за творбите на Георгиева, написани за децата, тя оцени новата й книга изключително позитивно. Разказите са „черни“, а литературата сама по себе си не трябва непременно да бъде оптимистична. Днес със сигурност никой няма да прекори нито Кафка, нито Достоевски или може би Чехов за „мрачните“ творби, които са създали, отбеляза още Александрова.

Директорът на „Ново Братство“ Мила Васов и бивш преподавател по български език на Елизабета и както тя самата сподели, главен „виновник“ за факта, че продължи да пише в периода на основното училище и след него, даде малък преглед на предишното издателство на „Братство“ и дългогодишното сътрудничество с Елизабета. „Бащата на Паганини“ е първата книга, печатана в издание на „Ново Братство“, а Васов изрази желанието си и в бъдеще да се продължи в тази посока.

С много положителни думи за Елизабета и нейното творчество към присъстващите се обърна и писателят, публицист и бивш редактор на списанията „Мост“ и „Другарче“ Денко Рангелов. Следейки творческото й развитие от първите й литературни стъпки в „Другарче“ до днес, Рангелов изрази задоволството си от факта, че Георгиева е израснала в истински и изключителен писател, автор на жанрово разнообразни дела и сериозни и значими публикации. Той прочете и две свои стихотворения, вдъхновени от личността и творчеството на Георгиева.

В края на литературната вечер към публиката се обърна и председателят на Родно сдружение „Цариброд“ от Ниш Ален Алексов. Той оповести, че в предстоящия период ще бъдат организирани още литературни вечери, в рамките на които да бъде представено творчеството на писатели от българското национално малцинство и изрази желанието си Ниш да стане истински център на сътрудничеството на сръбския и българския народ.

Литературната вечер бе организирана от Народна библиотека „Стеван Сремац“, ИК „Ново Братство“ и Родно сдружение „Цариброд“.

Дизайнът на корицата на книгата, фотоилюстрациите и предпечатната подготовка са дело на младата графична дизайнерка Милана Виденов от Димитровград, която през последните пет години е художествен оформител и дизайнер на 30-ина книги.

  Д. Йеленков

  Фото: Деян Тодоров

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин “, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Оставете коментар