Младият баскетболист Александър Давитков: Голяма чест и отговорност е да се играе за клуб какъвто е Партизан, Димитровград е винаги в сърцето ми

Младият баскетболист Александър Давитков e роден на 18 януари 2000 г. в гр. Белград. По бащината линия произхожда от димитровградския край. Кариерата си започва в отбора „АС Баскет“. В момента е член на юношеския отбор на Партизан, а през тази година става член на юношеския национален отбор на България. През учебната 2017/18 завършва средното си образование в родния си град, по-точно Спортна гимназия. Изиграва 20 дерби мача срещу Цървена звезда и участва в престижни международни бескетболни турнири. Любимите му баскетболисти са Джеймс Хардън и Лука Дончич от НБА и Новица Величкович, капитанът на Партизан. Обича да чете „Александър Македонски“ и да се разхожда из Савски кей на Нови Белград.

Най-големия виновник за това, че Аца навлиза в баскетболните води е неговия дядо, който е бил баскетболист и го учи от малък на основите на баскетбола, както и да обича този спорт. Първите баскетболни стъпки нашия събеседник прави на 6-годишна възраст в баскетболен клуб „АС Баскет“ от Нови Белград, чийто собственик е бившия национал на баскетболния отбор на Сърбия Жарко Копривица.

„В първият си клуб играх около 5 години, когато получих покана от тогавашните треньори в детско-юношеските категории на Партизан Марко Станкович и Джордже Варагич да премина в любимия си клуб. За мен това беше нещо невероятно. Една от най-големите мечти в живота ми се сбъдна, а бях още дете, само на 11 години. За мен беше огромна чест, но и голяма отговорност, защото знаех какви са целите и изискванията на един от най-великите клубове в Европа. Треньорите ми имаха пълно доверие в мен, даваха ми свобода в играта и са с огромни заслуги за моето развитие като баскетболист. Те са изключителни педагози и добри хора и положиха много усилия да изведат на прав път не само мен, но и съотборниците ми. Всичките в Партизан бяхме едно цяло, едно семейство. Подкрепяхме се взаимно в трудните моменти и се радвахме на всяка една победа. Този колективен дух и приятелство е присъщ и до ден днешен, не само в детско-юношеските категории, но и при мъжете“, разказва Давитков.

За 7 години колкото е в Партизан, младият баскетболист изиграва множество мачове на родна и международна сцена. През 2013 г. с черно- белите става шампион на Сърбия в категория „деца младша възраст“. Две години по-късно отборът му става вицешампион на страната. Давитков бележи добри резултати с Партизан и извън границите на Сърбия. Участва в редица силни международни турнири, в които се изправя с най-добрите млади баскетболисти, състезатели на най-известните европейски отбори – Барселона, Фенербахче, Реал Мадрид и др. Миналата година печели 2-ро място зад вечния съперник Цървена звезда в квалификационния турнир на юношеската Евролига.

Като баскетболист на Партизан, Давитков е с много високо мнение за Цървена звезда. Според него, отборът от Малкият Калемегдан в момента е най-силният състав в Сърбия.

„Цървена Звезда е голям отбор с богата история. В последно време правят сериозни резултати. Имат възможност да привличат най-талантливите играчи в Сърбия и региона. В детско-юношеските категории имам над 20 изиграни дерби мача, но най-много ще си спомням дербито от 2014-та. Тогава съотборниците ми и аз изиграхме невероятен двубой срещу червено – белите в рамките на четвъртфиналите на лигата за деца младша възраст. Спечелихме този мач с 25 точни аванс и се класирахме на финалния турнир. Беше наистина невероятно усещане. На терена сме винаги големи съперници с тях, но извън него сме добри приятели и е интересно и забавно, когато сме заедно в компания“, споделя баскетболистът на Партизан.

Миналата година Давитков и Партизан участваха във финалния баскетболен турнир на Сърбия за кадети, който се състоя в Димитровград. Той си припомни хубавите спомени.

„Наистина беше много приятно и впечатляващо тези няколко дни. Димитровград е хубаво градче и винаги съм обсипан с емоции, когато съм в него, защото съм по потекло от това уютно и прекрасно място за живот. За съжаление не мога да идвам в Димитровград толкова често, колкото бих искал, поради задълженията, които имам, както в клуба, така и в училище. Но когато имам свободно време, винаги съм тук. Всяко едно идване и среща с роднини ме прави много щастлив.

Що се отнася до турнира, домакините бяха обмислили всичко до най-ситните подробности, така че всичките отбори да са доволни с условията. Успяха в това и Димитровград се представи като отличен организатор. Играхме мачовете в залата, която е едно великолепно здание. За мен всеки мач бе специален и исках да се представя по най-добрия начин пред моята димитровградска публика. Имах голяма подкрепа и от близки роднини. Винаги ще помня този турнир, беше страхотно. Димитровград е винаги в сърцето ми“, казва Давитков.

През лятото Александър става член на българския национален отбор по баскетбол до 18 г.

„Изиграх общо 20 мача за националния отбор. Целият ми престой там за мен бе едно хубаво изживяване. Запознах се с нови приятели, които ми помогнаха да се адаптирам бързо в една нова среда за мен. Съотборниците ми са страхотни момчета и добре се разбирам на терена и извън него. Освен тях, бих споменал и селекционера Мануел Марков и сътрудниците му, които са големи професионалисти и правят всичко да се усещам като у дома“, добави националът.

За Партизан и феновете му така наречените „Гробари“ казва, че представляват една институция, в която всички дишат един за друг.

„Партизан е сред най-добрите европейски отбори и клуб с голяма традиция, от чиято школа са излезли голям брой известни баскетболисти и треньори. Надявам се един ден да стана част от мъжкия отбор на Партизан, а до тогава ще се старая да работя усилено, за да осъществя целта си. Любимия ми баскетболист в сегашния отбор от Хумско е Новица Величкович. Той постоянно се раздава във всеки един мач, оставя сърцето си на терена и е истински пример за това как се бори за любимият отбор. Бих искал да спомена и името на една от легендите на клуба г-н Душко Вуйошевич, бивш наставник на Партизан. Той бе дълго време на скамейката на белградския клуб. Правеше големи резултати, както в Сърбия и региона, така и в Евролигата и заслужава уважение за всичко, което е направил за Партизан. Имах удоволствие и чест да се запозная с него и мога да кажа, че е страхотен човек, ентусиаст и голям професионалист. Голямата снага на Партизан са феновете му, които са невероятни. Гробарите винаги подкрепят отбора и в хубавите, и в трудните моменти. Когато имам свободно време винаги съм в залата „Александър Николич“ в Белград и давам подкрепа на тима“, казва той.

За мъжкия национален отбор на Сърбия, Аца споделя, че възпитаниците на легендата на сръбския баскетбол Александър Джорджевич разполагат с огромно качество. Според нашият събеседник, един от най-добрите баскетболисти в отбора е Неманя Недович, член на италианския гранд Армани от Милано. Давитков смята, че Недович разполага с невероятни качества – силен пробив, скок, скорост, чудесен изстрел и отлична игра в двете посоки. Той добави, че по качество Недович може да отговаря на всеки един баскетболист в света.

Освен Партизан, любимите му отбори са Фенербахче със старши треньора Желко Обрадович и Денвър Нъгетс със сръбския национал Никола Йокич.

„Евролигата е най-качественото състезание на Стария континент. За съжаление тази година Сърбия няма да има представител в нея и това е малко разочароващо за мен. Фен съм на Фенербахче, защото е с доста сръбски играчи, а наставникът му е едно от най-известните имена в света на баскетбола и легендата на Партизан Желко Обрадович. Най-добрият баскетболист в Евролигата според мен е френският национал Нандо дьо Коло, звездата на ЦСКА Москва. Любимият ми европейски баскетболист е Лука Дончич, който това лято премина от Реал Мадрид в Далъс Маверикс. Освен Евролигата, когато имам възможност гледам и НБА. Очарован съм от представянето на Никола Йокич и отбора му. Страхотни са, талантливи и играят с лекота. Също така, много ми харесва играта на гарда на Хюстън Рокетс Джеймс Хардън“, изтъкна талантливият млад спортист.

Когато има свободно време Аца обича да се разхожда с приятелите си из Савски кей, любимото му кътче в столицата на Сърбия. Също така, ходи на плуване, обича да играе тенис на маса и футбол. Любимата му книга е „Александър Македонски“, защото се възхищава от военните походи и смелостта му.

В края на разговора ни, младото момче по потекло от димитровградския край отправи послание към начинаещи деца, занимаващи се със спорт:

„Всяко едно дете трябва да се занимава с някакъв вид спорт, защото всеки спорт е красив по свой начин. Различните видове спортни игри допринасят и за емоционалното развитие на децата. По време на игра те изпитват такива емоции, които не биха изпитали, стоейки пред телевизора или компютъра. Чрез спорта децата се научават как да понасят и победата и загубата, което е от огромно значение за поведението им изобщо в живота“.

  А. Тодоров

Фото: От албума на семейство Давиткови / архив на ФАР

Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.