Босилеградчанинът Милан Стоянов всестранно момче

В Босилеград ще срещнеш много трудолюбиви момчета, които от ранна младост започват сериозно да приемат живота и житейния път, който никак не е лесен. Ще запознаем читателите на портал ФАР с едно изключително трудолюбиво момче, добър ученик, работник, любител на природата, спорта и бъдещ журналист. Той е Милан Стоянов, който от тази година е студент по журналистика в София.

Още като малък проявява интерес към четенето, литературата, изкуството. Интересува се от природните науки, филмово изкуство, спорта.

През 2016 г. Милан участва в няколко състезания за ученици. Като ученик от 8-ми клас на ОУ „Георги Димитров“ успешно представя босилеградското основно училище на републиканското състезание по информатика. Това е съвсем логично, имайки предвид, че във фамилията му са над 90 процента инженери, математици, лекари и т.н. Същата година участва и на републиканското състезание по български език и литература. Започва активно да се интересува за анимацията.

„Щом стъпих в Гимназията в Босилеград, в мен се прояви интерес към анимацията. Интересуваше ме как се създават анимирани филми” – споделя Милан.

Младежът казва, че този интерес у него се подкрепя от преподавателя му по изобразително изкуство от Босилеград Любиша Пенев и аниматора Гошо Игнятов. Участва във фестивалите „Златни пуж” във гр. Враня и „Кратка форма” в Горни Милановац. И в двете мероприятия бележи значителни постижения.

Милан е дете на високообразовани родители. Майка му Вера е гимназиален учител по математика, а баща му Новица командир в Полицейското подразделение в Босилеград. Обича да е самостоятелен. Към края на четвърта година от своето средно образование работи като барман в едно местно кафене и започва сам да си изкарва пари.

„Парите ми трябваха да си купя по-хубава техника, да си позволя пътешествие, а с исканията ми да не обременявам родителите” – казва скромното момче.

Вдъхновен от природата започва да се занимава с планинарство и да бъде активен спортен рибар. Обича да свири на китара и е взимал участия с приятели в местни прояви.

Особено го привлича колоезденето. „Когато бях осми клас за пръв път взех колелото и сам тръгнах до Тлъмино, родното село на баща ми. Изминах 30 километра в една посока”- сподели Милан и разказва за преживяванията си и тази невероятна енергия, която човек получава, когато кара велосипед.

„В колоезденето е магия. Всеки един изминат километър създава в човека едно невероятно усещане. Препоръчвам го не само на младите, а и на възрастни хора, защото според мен това е най-здравословния спорт”.

Вдъхновено, любезно и детайлно ни пояснява какви са емоциите, които изпитва когато се намери сам на пътя, минавайки през непознати села, гори, хълмчета. Така миналата година изминава над хиляда километри с колелото си, а тази година вече е минал над 2000 километри. Той е единственият човек от Босилеград, който е изминал маршрута до София и обратно с колело.

„Готвих се да тръгна с колелото си до столицата на България още през юни месец, но времето в началото на лятото не позволяваше такива авантюри, тъй като почти всеки ден валеше. Изчаках началото на септември, когато метеорологичните условия бяха прекрасни, и ще ви разкажа за пътешествието ми.

Станах сутринта, беше малко студено, но облякох по-топли дрехи. Изкачих се на Власина и реших от там да тръгна за София, имайки предвид по-ненатовареният трафик. Общото разстоянието е 120 километра, а имах и желание да мина през Трън и Брезник.

Щом се спуснах из завоите към село Клисура и след като минах границата на Стразимировци пред очите ми се отвори едно поле поместено в прекрасна котловина. Студено беше до момента когато ме посрещнаха първите есенни слънчеви лъчи някъде там пред Трън. Минах този прекрасен кът от Краището и отидох към Брезник. Преди този град, по точно при село Конско, пътя е толкова зле, че два пъти спуках гума на колелото. Аз не тръгвам неподготвен, имам си резервни гуми, алат, сменям гумите и тръгвам отново напред.

Първата почивка направих в Брезник, подкрепих се с храна, вода и продължих. Качих се към село Златоуста там някъде над София. И от там през Божурище пристигнах в София около 16:00ч.

В София останах почти цяла седмица, а след това се върнах в Босилеград, но този път по маршрута Перник-Радомир-Коневската планина-Кюстендил. Времето беше чудесно, а и колоезденето към Босилеград мина без препятствия” – казва Милан.

 

Милан Стоянов е студент първа година, специалност „журналистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От сърце му пожелаваме успех, с надеждата един ден да стане професионален и пръв посланик на публичното слово.

  Б. Иванов

От албума на Милан Стоянов

Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Божидар Иванов е роден през 1970 година. Макар че икономист по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1998 год. в Центъра за култура „Босилеград” - Радио-телевизия Босилеград, където като журналист и водещ вече 18 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Иванов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-водещ от 1998 до 2016 година, зад когото са наредени часове емисии, интервюта, репортажи... Сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с Радио телевизия Фокус, Телевизия 017 и Българското национално радио. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия, лауреат на значими журналистически признания, участник във всички семинари на BBC и активен участник в опазването на информирането на майчин български език чрез Комисията по информиране при Националния съвет на българското малцинство в Сърбия в първите два състава.

Без коментар

Оставете коментар