Днес България чества своите будители

Днес – 1 ноември България чества Денят на народните будители. Общобългарският празник обединява в себе си почитта и преклонението към всички онези книжовници, просветители и борци за национално освобождение и обединение и съхранили духовни ценности и морал на българската нация. Тук не можем да не споменем имената на издателя на първия български вестник Иван Богоров, Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“, както и на Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Сава Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание.

В своите спомени за българския печат през турско време Иван Вазов пише следното: „Те не издаваха вестник ни за слава, ни за обогатяване, не служеха на никаква котерия или партия – служеха на народа. Доблестни ръководители на общественото мнение и безкористни идеалисти, каквито само онова време създаваше.

При тия тежки условия живееше тогава нашият печат. Той тихомълком, безшумно, прикрито вършеше своята велика роля на народен будител. Ние четяхме между редовете. На най-безобидните и хрисими фрази придавахме висок национален смисъл и чакахме всяка неделя да получим вестника с жажда, с нетърпение, като една манна небесна, както небесни лучи, които идеха да осветлят мрака в българската душа.“

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив, по инициатива на група учители. Поводът е че нито един възрожденски просветител и книжовник не е канонизиран за светец. Така те избират 19 октомври /по стар стил/ денят на Св. Иван Рилски, за да изразят своята почит и преклонение.

След установяването на Григорианския календар през 1916-та, празникът започва да бъде честван на 1 ноември.

Денят на народните будители бързо набира популярност в цялата страна и през 1922-ра тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет, празника да стане официален. Това става по инициатива на група интелектуалци сред които писателите Иван Вазов и Стилиян Чилингиров, актрисите Адриана Будевска и Елена Снежина, основателя на Българското ботаническо дружество и български войвода Александър Радославов; един от създателите на българската филология проф. Беньо Цонев и др. С Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. Народното събрание обявява този ден за празник на всички заслужили българи. От 1 ноември 1923 г., с указ на цар Борис ІІІ, денят е обявен за общонационален празник.

През 1945 година е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Нека на днешният празник да почетем и възрожденската и будителска дейност на издателите на царибродския периодичен печат. Да не забравяме името и дейността на Димитър Бъчваров, издателят на научно-литературно списание „Домашен учител“. Димитър Бъчваров в историята и развитието на българския периодичен печат е завоювал мястото си на първия професионален журналист и издател на вестници в Силистра. Той едва 27-годишен идва в тогавашния Цариброд, за да разпространява писаното слово.

Да отдадем почит и пред издателите на първия царибродски вестник „Цариброд“ и неговите редактори, които също в своята младост отпечатват първия политически вестник в града.

Не можем тук да не споменем и активната обществена дейност за развитието на образованието на Михаил Хаджиев, издателят на независимият в-к „Нишава“, който въпреки трудностите и войните се бори и за устоите на читалищната и театрална дейност.

Младежкият устрем и порив на Милчо Каролеев и неговите сподвижници чрез хумор и сатира обсъждат злободневните проблеми на страниците на списание „Клопотар“.

Пожелавам винаги да има будители, които да носят онзи възрожденски порив, чрез който обществото да съхранява моралните и духовните ценности.

Честит празник!

 Мария Гоцева, София

Фото: news.bg

Написал/ла

Мария Гоцева е родена през 1976-та година, в гр. София, Р. България. През 2001-ва година завършва Нов Български Университет, специалност „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“, но любовта й към писаното слово я отвежда в дебрите на PR-а. Още като студентка работи в рекламните отдели на радио „Класик ФМ“ и радио „Веселина“. Работи като мениджър PR, Маркетинг и Реклама за представителя на моторни масла Valvoline за България в периода 2004-2005. Навлиза в дербите на медийните комуникации като експерт PR и Комуникации в комедийния тв канал GTV и в телевизия Re:TV. Работи като freelancer експерт PR и Комуникации като по този начин се чувства свободна да експериментира с различните направления в корпоративните комуникации – текстописец за модното ревю на бижута VELMAR, медийното отразяване на 2-рия сингъл на рок-група Силует – „Както крещиш“, фондация „Петя Иванова“ – в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Създава сайта Гоцеви от Цариброд, с цел представяне и опазване на миналото на една от най-старите царибродски фамилии, чиито корени са от средата на 19-ти век и чиито наследник е. Освен писането по белия лист, друга нейна страст е графичния дизайн. През 2013-та година завършва едногодишно следдипломно обучение по графичен дизайн към програма „Аз мога повече“ на Министерството на труда и социалната политика на Р. България. Участва в създаването на дигитален архив „Стари Цариброд“ в сътрудничество с виртуален музей „Цариброд“ - кауза, която има за цел да осигури безплатен интернет достъп до периодика, документи, книги, фотографии и лични спомени, свързани с историческото минало и с цел да предостави нови възможности за изучаване на битието и житието на царибродчани в различни направления. Мария Гоцева е щастливо омъжена и има дъщеря – тинейджър.

Без коментар

Оставете коментар