В дните, когато българите в Сърбия избират нов Национален съвет, може би е момент да си спомним за българо-сръбското приятелство, изковано още в дните преди Освобождението на България от турско иго.
Най-добри свидетели за това са Георги Сава Раковски и Васил Иванов Кунчев, който точно в Белград получава прякора си „Левски“.
И ето ги двамата са още в сръбската столица, както в дните на Първата българска легия, сформирана през 1862-ра, по идеята на Раковски и под патронажа на сръбския княз Михайло Обренович. Този паметник на Раковски и Левски издигнат на Ташмайдан, един от централните белградски паркове, бележи геройството им в решаващите дни за окончателното освобождаване на Сърбия от турците, когато заедно с Стефан Караджа, Хаджи Димитър и още 350 българи, участват в събитията и стълкновенията на белградската Чукур чешма. С такъв опит и възпитание, те ще тръгнат да освобождават България.
Тук е мястото и да почетем Любен Каравелов, който се утвърждава като талантлив публицист, белетрист, литературен критик-основоположник на критическия реализъм в сръбската литература и политик. В Белград той пише и обнародва белетристичните произведения и други обзорни статии за сръбската литература. Любен Каравелов е и открит поддръжник за стабилно сръбско-българско сътрудничество.
Женен за сръбкинята Наталия Петрович, Каравелов до смъртта си през 1878-та е централна личност за развитието именно на добрите българо-сръбските отношения.
Не можем да не споменем и Сима Соколов, по потекло от царибодско, и от босилеградско.
Има много моменти, когато трябва да си спомним какво са направили те и за Сърбия, и за България, но най-много за тяхното приятелство.
Слободан Алексич, Белград
Мария Гоцева, София
Фото: Слободан Алексич