Избори за Национален или Политически съвет, въпросът е сега?

Съставът на Националния съвет на българите в Сърбия вече е официално известен. Резултатът е очакван. Победата взе листата “Това сме ние – природно движение – Владимир Захарийев” със 17 мандата. Втора е листата “Да върнем достойнството на народа – Стефан Костов” с два мандата. Но това не е толкова интересно. По-интересно е това, което предшества изборите за Националния съвет и какво ще последва след неговото учредяване.

Най-напред се появява една листа в Димитровград, в която втори подред е бил ръководителят на една партия на българите в Сърбия и директор на Регионалното депо в Пирот. Също така, в листата бяха и българи от Панчево. Листата бе подкрепена от сегашния кмет на Община Димитровград Владица Димитров, въпреки факта, че директора на Регионалното депо и кмета са опоненти в местния парламент. Кметът категорично заяви, че няма да бъде кандидат в нито една листа, тъй като това е в противоречие с новия закон за изборите на Националния съвет. В същото време в Босилеград се появи листата, оглавявана от бизнесмена Стефан Костов.

И когато се мислеше, че заради загубата на мнозинството в предишния Национален съвет, листатата от Димитровград ще започне със сериозна кампания, тя самата се отказа и изключи от изборите.

За обяснение на това “чудо” се изчака само една нощ и се каза, че такава стъпка бе предприета заради единството на българите в Сърбия, а скоро след това дойде новината, че настоящият кмет на Димитровград ще бъде втори на листата, оглавявана от сегашния кмет на Босилеград и Националния съвет Владимир Захарийев.

Листата получи название “Това сме ние – природно движение – Владимир Захарийев” и с тирада на еуфорична благодарност към президента Вучич и премиера Бърнабич, и със сърце към България, техният № 1, номинално политик от опозицията, тръгна с кампанията, по линия на официалната политика.

Кампанията се състоеше от похвали за нови учебници и възстановяване на в-к “Братство”, най-стара българска медия, която изцяло е властта на Националния съвет. Но в кампанията имаше много повече политически и лични послания. От клевети към босилеградския съвет на Сръбска прогресивна партия, въплътени в лицето на Стефан Костов, чрез “война” с дипломатически представители на България в Сърбия и измиването на ръцете за свързаност с български паспорти след аферата в Държавната агенция за българите в чужбина в София, с която бе изградена победата в миналите избори, до споменаването на бензиностанцията в Босилеград, която е свързана с Костов. Всичко това е извън влиянието на Националния съвет или с една дума казано наистина политическа кампания за изборите, в които не трябваше да има политика.

И докато слабите призиви за бойкот, заради синтез на силите на местните политически елити в листата на Владимир Захарийев, пристигнали от Демократичния съюз на българите, в Димитровград се продължаваше с призоваване да се спази единството на малцинството. За оттеглянето на първата листа и включването в листата на Захарийев бе казано, че това е поради слухове за отцепване на малцинството.

Също така бе заявено, че седалището на Съвета ще бъде ротационно и  след победата най-напред ще се обърне към Белград, а след това ще се търси среща с българския министър-председател. При тези условия бяха проведени изборите, които спечели листата само с трима кандидати от Димитровград. Нейният водач Владимир Захарйев коментира победата в стил “смазахме ги“.

Всъщност, спечели опцията, която имаше по-голяма подкрепа от Белград и която гарантираше, че неговите намерения с Националния съвет ще се изпълняват безупречно, при което желанието за по-добри отношения с България не изключва контрола над Съвета.

Такъв Национален съвет само с трима души от Димитровград, от които единият от тях, няма да има функция в него, защото е кмет на общината, трябва да съедини българите в Сърбия, да зачита волята на Белград, но и много да не се отдалечава от София.

Също така трябва да се въздържи от обичайната превъзхождаща манипулация, относно да действа като дисциплинирана парламентарна група и все още да се занимава с образование, информиране, служебна употреба на българския език и съхраняването на културата и традициите.

Но такъв Национален съвет първо трябва да премахне лошия глас за раздора сред принадлежащите към българската общност в Сърбия, който самият той го пусна, защото в конфликт бяха тези, които сега са в една листа. Също така, той незабавно трябва да се откаже от идеята за сменяване на някои български дипломати в МВнР.

Трудни са задачите пред Съвета и едно голямо предизвикателство за българите в Сърбия, които въпреки необикновените събития преди изборите и призоваване на бойкот, му дадоха голямо доверие.

Слободан Алексич, Белград

Фото: Стефан Павич

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар