Шушеница – царибродско богатство

Кој је само кратко живејал или пак само бил зимњо време у Цариброд мора да је пробал шушенице и тешко да ђи је забварил. Кво је чудо у њи трудно је да кажеш. Шушеницете ђи има скоро па суде. Само ђи у друга места друђико окају. Да ли је печеница, вешалица или треће неје важно и оне су блађе, ама не толко и што је најважно несу царибродсће.

Загадката на царибродскуту шушеницу мож` да је у сиротињовањето, у поснете помије на свињете, у чекањето да се закољу, у работуту која се улагала, у чистуту и сигурну руку на касапинатога, у нетрапенијето с које се чекају, у усољувањето, сушењето на „блага дрва“, у досушувањето по тавањето и зевниците и у вољуту с које се праје и с које се износе преди госје, или ко се деле с пријатеље.  Може да је и у децата која ђи прва пробају, у домаћинатога кој ђи с гордос пуши, или у газдерицуту која ђи преди госјето износи. Може па да је у и госјете који ђи после вале.

За шушеницуту, инак, не требе ни најбуво месо. Најблага је ка је од грбњак и ка је попрошарена сас сланину. Не требе ни много урутће. Доста је пушница и притће, а ако нема може и у буре завијено с опанџак, с огањ кој тлаји на поди њега, ама најмного требе мерак и љубов. По њи се познавају и на гледку и ка ђи пипнеш и ка ђи пробаш. По њи се и помне. Но кво је најважното од това, никој точно немож` да каже. Затова ми позволете да живејем у илузију да че меџу сто шушенице позанејем б`ш онеје које су из Цариброд и од које има много малко по укусне работе које сам опитал.

Шушеницете су убав и благ дел од мојете спокојне, чисте и снеговите зиме у Цариброд и царибродсћете мале. A са су празник на цел Цариброд, вечим четврту годину ако се не л`жем. Верујем да су блађе ко што сам ђи запомнил.

На здраје и на Цариброџање и на госјете!

Слободан Алексић Ћоса, Белград

Фото: ФАР

Сподели публикация
Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар