Ана Киров, млада актриса, рецитаторка и успешна състезателка: „Не се отказвайте от целите си и не позволявайте на никой да Ви руши мечтите”

Ана Киров е ученичка в първи клас в гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” в Димитровград. Тя е отличничка и успешна състезателка в различни области, интересува се и от редица други хобита, каквито са актьорството, рецитирането и спорта.

Почитателите на театралното изкуство в Димитровград тази година видяха Ана в детската пиеса „Малкият принц”, която подготви театралната трупа „Камъче” към димитровградската библиотека. Събеседничката ни събра аплодисментите на публиката с отличното си представяне в ролята на змията, а актьорското й умение потвърдиха и двете награди, които спечели в рамките на Междуокръжния преглед на любителски театри от Сърбия в Лебане – диплома за най-добра женска роля в пиесата „Малкият принц” и диплома за най-добра женска роля в театралното съревнование като цяло.

От премиерата на “Малкия принц”

Да получиш подобно признание във фестивал на междуокръжно ниво не е никак малък успех. Ана признава, че спечелените награди са наистина важни за нея и че желанието й е те да са началото на бъдещите й творчески постижения.

„За мен това бе едно незабравимо изживяване, особено аплодисментите, които получихме на финала на премиерата”, коментира Ана една от първите си сериозни театрални изяви.

Когато става дума за репетициите и подготовките на „Малкия принц”, младата актриса споделя, че и от тях пази изключително позитивни впечатления.

„Беше ни наистина интересно и станахме много близки с останалите участнички в пиесата. Не знам за другите, но аз с нетърпение чаках всяка следваща репетиция”, посочи тя.

Любовта към сценичните изявления Ана тачи още от началото на основното училище, когато заедно със съучениците си е участвала в представяне на редица хумористични скечове. Както ни разказа, от пети до осми клас, благодарение на преподавателката й по сръбски език Светлана Стоянов, тя участва в различни рецитали и специални програми.

Програма в ОУ “Христо Ботев”

На въпроса ни дали актьорството е само хоби, към който изпитва интерес понастоящем или работа, с която би искала сериозно да се занимава в бъдеще, Ана отговаря:

„Несъмнено ще продължа да се занимавам с актьорство, но не знам дали един ден то ще ми стане и професия, или ще остане само любимото ми хоби. Имам идея и да се запиша в Актьорската академия в София, но все още имам достатъчно време, за да обмисля тази възможност”.

Освен че обича да се изявява като актриса, Ана изпитва интерес към театъра и от перспективата на зрител и е редовен посетител на Международния театрален фестивал „Балкан театър фест”.

„В театралния свят ме въведе майка ми, с която редовно посещавам БТФ още от трети клас. Най-много обичам да гледам комедии, а любимото ми представление е ‘Нишан’, който гледах вече няколко пъти”, сподели тя.

Сценичните изяви на Ана не включват само театъра. Рецитирането е друга нейна любов от много години. За първи път участва като състезател по рецитиране, когато е второкласничка в основното училище. Вече седем години редовно участва в това съревнование на общинско ниво. В четвърти, шести и осми клас успява да се класира и на окръжно ниво.

Малките рецитатори в Народна библиотека “Детко Петров”

Според думите й, в един период от живота си е имала много вдъхновение и за писане на съчинения по различни теми. Както признава, повече от четенето обича да слуша хубавото рецитиране на поезия, а сред поетите, които са успели да я заинтригуват с делото си посочва великия Владислав Петкович Дис.

През досегашното си образование Ана не спира да развива състезателските си умения: участвала е в съревнования по почти всички училищни предмети, а най-добри резултати е постигала по сръбски език. Основното училище завършва като отличничка с висок резултат на малката матура; за изключителния успех в основното образование получава дипломи по сръбски, български, испански език и биология, както и диплома за отличен успех и високи състезателски постижения. През този период любимите й предмети бяха езиците и географията, а както споделя, това не се променя и в гимназията. Единствената разлика е, че сега изпитва голям интерес и към историята. Разкрива, че засега е доволна от средното училище, в което се записа и смята, че мнението й няма да се промени.

Сред най-значимите си успехи нарежда участието в републиканското състезание по български език в осми клас, класирането за окръжно ниво в съревнованието по биология същата година и участието в Литературна олимпиада на окръжно ниво в седми и осми клас. На окръжното състезание по биология все пак не участва, тъй като датата му съвпадна с тази на окръжното съревнование по рецитиране, а любовта към рецитирането все пак надделява.

Според Ана, състезаването е важно за всеки един човек.

„Състезателският дух е единственото, което в определени моменти може да Ви помогне”, казва тя.

Освен театъра, рецитирането и участието в съревнования, Ана се интересува и от спорт. Вече пет години тренира волейбол и няма намерение да прекъсва с това интересно и здравословно хоби. Според думите й, повече от волейбола обича футбола, но за съжаление, не съществува димитровградски женски футболен тим, а тя самата няма възможност да участва в тренировки в Пирот.

„В нашия град голям брой деца се занимават със спорт. Не само с определени спортове, а и с фолклор, който понякога е и по-взискателен от някои конкретни спортни дисциплини”, коментира тя. „Спортуването е изключително важно за физическото, но и за психическото здраве на човека, за развиване на мускулатурата, но и на екипния и състезателски дух.”

Попитахме Ана коя е нейната лична дефиниция за успех и каква е рецептата за постигането му.

„Винаги трябва да вярвате в себе си и да вложите всичко, което можете, за да стигнете до следващата си цел. Смятам, че човек не трябва да има само една цел в живота си. След всяка осъществена цел трябва да си набележи нова, за която да бъде още по-мотивиран, отколкото за предишната”.

За връстниците си и читателите на портал ФАР събеседничката ни има ясно и мотивиращо послание:

„Не се отказвайте от целите си и не позволявайте на никой да Ви руши мечтите!”

   Д. Йеленков

  Фото: от албума на Ана Киров / Александър Сашко Тодоров (фотографии от „Малкия принц”) / от Фейсбук страниците Народна библиотека Димитровград и Димитровград ОШ Христо Ботев

Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар