Днес се навършват 99 години от подписването на Ньойския мирен договор. Той е наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война. Подписан е на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен от министър-председателя Александър Стамболийски и от представители на силите победителки.
Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 млрд. и 250 млн. златни франка. Освен това страната губи значителни територии, населени с компактно българско население – Западна Тракия, която е предоставена на Гърция, Южна Добруджа, която е включена в територията на Румъния, както и т.нар. Западни покрайнини, които се предоставят на Югославия.
Общо 11 278 кв. км. територия е откъсната от България, а 600 хиляди българи остават извън границите на родината. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия.
Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, модерни военни технологии, флот и авиация. Сухопътните сили включват платена войска в размер на 20 000 души, жандармерия от 10 хиляди души и 3 хиляди души погранична стража, с които държавата да охранява границите си и да пази вътрешния ред.
Договорът влиза в сила на 9 август 1920 г.
Източник и фото: bnr.bg (автор: Мануел Савов)
