ВИДЕО: Едвин Сугарев заяви че още през 2017-та България е свалила своето доверие към Захариев

Изборите за Националния съвет на БНМ, неподходящите действия на председателя на този орган Владимир Захариев и изказването на евродепутата Бареков бяха основните теми, които днес в Ниш в рамките на специална пресконференция даде г-н Едвин Сугарев, генерален консул на Р. България в Ниш.

Едвин Сугарев коментира събитията, свързани с изборите и заяви, че оттеглянето на листата „Съединение на българите в Сърбия“, която е била оглавена от Зоран Джуров, председател на ОС на Димитровград и подкрепена от настоящия кмет на община Димитровград Владица Димитров, се дължи на партиен натиск от страна на управляващата в Сърбия партия СПП.

„Два дни преди крайния срок за регистрация листата на Зоран Джуров, за която се очакваше да гласуват българите от Димитровград, Пирот, Бабушница, Ниш и вътрешността на страната, беше изтеглена. Това беше направено в последния момент, за да не остане време за регистриране на алтернативна листа на нейно място. Паралелно с това Владица Димитров, кмет на Димитровград, се присъедини към листата „Това сме ние – Владимир Захариев“. Остава обаче отворен въпросът как е възможно месеци наред да договаряш една листа, да започнеш кампания за нея, да се отнасяш критично към конкурентите и чак в последния момент да ти скимне, че нищо не ви разделя и сте братя и как е възможно да предадеш своите партньори, с които сте се договорили и сте си стиснали ръцете и да преминеш от другата страна на барикадата. Също така, поставя се въпрос как кметът на Цариброд ще гледа съгражданите си в очите, след като е приел да бъде втори в листа с наименованието „Това сме ние – Владимир Захариев“, включваща само трима човека от Цариброд при 13 от Босилеград“, попита генералният консул.

Сугарев отбеляза, че извън оттеглянето на листата на Джуров е имало и рязко нарастване на извънредните списъци за гласуване на НС на БНМ в Сърбия.

„Според преброяването от 2011 г. цялото българско малцинство наброява 18 543 души, а на тези избори българите с право на глас са 18 106. Как става това, след като е добре известно, че демографските тенденции са негативни и че малцинството намалява, а не се увеличава – и че от общия брой трябва да се извадят всички, които не са навършили 18 години? За сравнение, при изборите през 2014 г. броят в тези списъци е бил 14 900. Откъде са се взели тези „нови българи“ – както вече ги наричат? Например в община Търговище, където на предишните избори са гласували петима българи, а сега 343, при това всичките са гласували абсолютно единодушно за Захариев. Оставям Ви сами да си отговорите на тези въпроси“, анализира той.

Генералният консул на Р. България в Ниш говори и за неподходящите действия на председателя на НС на БНМ Владимир Захариев.

„Доверието в председателя на НС на малцинството беше свалено от страна на България още през 2017 г., а контактите с него преустановени. Това е заявявано многократно публично и на високо, включително най-високо равнище. Показателно е например, че той не беше поканен и не присъстваше на срещата на президентите Александър Вучич и Румен Радев с представители на българското национално малцинство през май тази година. Причините за това са много и различни, но капката, която преля чашата, беше неговия отказ да посрещне вицепрезидента на България г-жа Илиана Йотова при нейното посещение в Босилеград на 15 май 2017 г., когато се навършваха сто години от опожаряването на града и околните села, струвало на населението десетки невинни жертви, включително жени и деца. Г-н Захариев не само направи всичко възможно, за да провали това посещение, не само отказа да посрещне и изобщо да се види с г-жа Йотова, но броени дни по-късно поиска полицията да конфискува паметната плоча, направена в памет на невинните жертви от управлявания от него град. Плочата е върната на КИЦ след намеса на президента Вучич, но поради натиск на Захариев, още не е поставена.

Искам да отбележа и един прецедент, който демонстрира по драматичен начин неуважението на досега действащия Национален съвет към етническите българи и към държавата България и който е фактическата причина за тази пресконференция. Става дума за многократни твърдения на Владимир Захариев, председател на НС от 2014 г. насам, които се разминават с истината и могат да се определят като, съжалявам за силните думи, лъжи и клевети. Давам ви последния пример. Г-н Захариев нееднократно е заявявал, че след като ВМА-София е поемала специализираното лечение на етническите българи от Босилеград години наред, през 2016 г. изведнъж е престанала до го прави и ги е оставила без лечение. При това тези изявления се правят не само пред сръбските медии, но и пред български „политици“, които по-късно ги употребяват за постигане на свои не особено почтени цели. Съвсем пресен е примерът с Николай Бареков, български евродепутат, който стана първия български политик, срещнал се с г-н Захариев от 15 май 2017 г. насам. След тази среща той предаде съдържанието на казаното от босилеградския кмет пред телевизия „Евроком“ със следните думи: „Но откакто Красимир Каракачанов заема поста военен министър, вратите на ВМА се затварят за българите в Западните покрайнини. Каракачанов обрича на смърт и бавна гибел тези хора“. Заявявам най-отговорно, че това твърдение на г-н Захариев е лъжа. ВМА не само, че не е преустановила, но и е разширила своята дейност за решаване на здравните проблеми на етническите българи“, каза Сугарев.

Едвин Сугарев, генерален консул на Р. България в Ниш (изявление)

На днешната пресконференция присъстваха и председателите на КИЦ „Босилеград“ и КИЦ „Цариброд“ Иван Николов и Небойша Иванов, лауреатите на златната лаврова клонка, най-високото отличие на българското Министерство на външните работи. Те обсъдиха изявлението на Захариев още в края на 2015 г., а което преди неброени дни бе репродуцирано в интервюто на Николай Бареков. В него се казва, че българските Културно-информационни центрове били корумпирани и обслужвали паспортната мафия. И двамата твърдо заявиха, че това са безсмислици и злонамерни твърдения, които нямат нищо общо с истината. Също така, те добавиха, че институциите, чиито ръководители са, представляват средища на българщината в Сърбия и имат за цел да се грижат за осъществяването на правата и интересите на българското малцинство в Сърбия.

Иван Николов, председател на КИЦ “Босилеград” (изявление)

Небойша Иванов, председател на КИЦ “Цариброд” (изявление)

 А. Тодоров

Фото: Жижа Костич

Оператор: Славиша Миланов