„Изкуство има само тогава, когато душата рисува с ръката“.
Тези въздействащи думи са изречени от прочутия Леонардо да Винчи в самия край на неговия житейски път. Днес, половин хилядолетие по-късно, творбите на един младеж с български произход от Босилеград напълно биха олицетворили казаното от знаменития италианец, защото те са плод на една безгранична любов, – любов към всичко около нас.
Срещаме Ви с ученика Иван Стоев, млад босилеградски художник, който се надяваме един ден да се впише напълно в съвременната представа за човек на изкуството. Още със запознанството си с него и първото ръкостискане ще разберете, че пред Вас стои един уравновесен младеж на 15 години, ученик от десети клас на босилеградската гимназия. Спретнат и елегантен, с благ поглед и ведра усмивка, той бързо ще Ви накара да се почувствате в свои води. И когато откриете, че типичната за творческата суета и претенциозността са му чужди, вече ще бъдете изцяло запленени от личността му. Картините му илюстрират предимно светът такъв какъвто го вижда, а от неотдавна украсяват стените на гимназията в Босилеград.
Иван Стоев е роден през 2003 година в Босилеград. Баща му Боян е електроинжинер, но вече 20 години преподава физика, информатика и математика в гимназията. Майка му Ясмина е икономист и работи като банков служител. Има две сестрички – Лиляна, която следва информационни технологии в Софийския университет и Бранка, с която заедно учат в гимназията.
Той е отличен ученик, скромно момче с бистър ум и талант. Талантливостта изказва още като малък, когато седи в стаичката си и рисува. Рисунките тези дни препознава преподавателката му по изобразително изкуство Верица Динова и ровейки в личния му архив правят една изложба, която ще подтикне младия художник още повече да работи и твори.
Талантливото момче смята, че твореца не трябва да се изолира в свой собствен свят, като често се случва, и това е причината той да се интересува от всичко – науката, изкуството, спорта, природата, играта, анимацията, компютрите…
Иван освен любител на изкуството е и добър математик. Години наред участва в различни олимпиади и постига добри резултати. Също така много обича и да пътува. Заедно с родителите и сестрите си пътуват из Европа. Посещава и Канада, където живее чичо му, чието име носи.
Иван обича да помага на хората, любител е на природата и животните. Когато разговаряте с този младеж имате впечатление, че е на много по-голяма възраст. Той се наслаждава на живота и ежедневно се стреми да научи нещо ново, макар и дребничко, но да бъде ново. Разказва ни, че се научил да чете още на три години и винаги чете, не само задължителната литература, но и научни книги.
И нищо не е случайно. Роля в изграждането на личността на това момче оказва влияние и баба му Лиляна. На 87 години, тя е известен езиковед и преподавател по сръбски и руски език. Дядо му Любен Стоев е бил един от най-известните математици сред българското малцинство в Сърбия. И двамата са работели в босилеградската гимназия.
Нека за финал да пожелаем на Иван много успехи и един ден, когато стане известен отново да го представим пред портал ФАР като успешен и реализирал се човек.
Б. Иванов
Фото: от албума на Иван Стоев
Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.