Рождество Христово – традиции и вярвания в България

Днес, 25 декември, българите честват раждането на Исус Христос. Този празник е един от най-светлите и чакани. Той е прекрасен повод за събиране на семействата и учи хората да бъдат добри към себе си и близките. Рождество Христово се нарича още Божич или Голяма Коледа. Имен ден празнуват всички, които се казват Христо, Христина, Хрисимира, Христомир или Христофор, Кристина, Радостина. Това е и денят, който бележи края на постите, но и дава началото на така наречените „мръсни дни“.

Според старите вярвания тогава навън излизат караконджули и зли духове. От суеверия и за да се предпазят от злото, в миналото хората са спазвали много забрани. През „мръсните дни“ не бивало да се излиза навън преди да пропеят първи петли, а жените не трябвало да вършат домакинска работа, включително шиене, пране, тъкане и т.н. Забранено е било и половото общуване, заради поверие, което гласяло: ако жената зачене по време на „мръсните дни“, детето ще стане лош човек. А ако се роди бебе, за 24 часа е трябвало да му бъде ушита риза, която да го пази от зли духове или да не се превърне в караконджул.

Ако Рождество Христово се случи в понеделник, това предвещавало зимата да бъде студена и продължителна, пролетта и лятото – дъждовни, а есента – суха. Земята ще е слабо плодородна, но управниците честити.

Ако Коледа се падне във вторник, зимата ще донесе много сняг, а пролетта много дъжд. В този случай, пътуванията по море е трябвало да се избягват.

Ако Коледа се празнува в сряда, това означавало, че зимата ще бъде студена и дълга, а пролетта суха. Ще има плодородие. Ще цари мир.

Ако Коледа се случи в четвъртък, хората са вярвали, че зимата ще бъде мека и топла, а пролетта и лятото ветровити. Управниците ще се сменят често. Ще има много плодове, но малко мед и зеленчуци.

Ако Коледа настъпи в петък, то зимата е ще бъде много студена, лятото много дъждовно, а есента суха. Лозарите ще се радват на хубаво грозде, а управляващите – на много успехи.

Ако Коледа се падне в съботния ден, поверието гласи, че през зимата ще падне много сняг, през лятото много дъжд, а пролетта ще бъде ветровита. Годината ще бъде белязана от природни бедствия, а реколтата няма да се радва на плодородие.

Ако Коледа се празнува в неделя, това предвещавало мека зима, сухо лято и ветровита есен. Ще има плодородие, но и проблеми за управниците.

Песните на коледарите са един от най-значимите моменти на Коледа. Коледарите започват обиколката си, когато удари полунощ на Бъдни вечер. Те трябва да влязат във всеки дом. Ако селото е голямо, се разпределят на няколко дружини (или чети) от по 11-12 души. Пушечен гръм бележи началото на празничната обиколка. Най-отпред на дружината крачат малки момчета. Наричат ги „котараци“. Те мяукат и чукат по портите, за да известят пристигането на коледарите. Най-отзад в дружината има други две по-млади момчета, наричани „магарета“. Те събират даровете, които стопаните на къщите поднасят.

Момците, които се избират да коледуват трябва да бъдат ергени. Самото коледуване е вид обреден ритуал, с който ергените ще получат по-висок социален статус; смята се, че преминават в по-зряла възраст, която ги прави способни са изградят дом и създадат семейство. Водачът на коледарите се нарича „станеник“ и той има ролята на наставник. Под негово ръководство се учат песните.

Коледарите имат изключително богат репертоар от песни. Те са пожелания за здраве, сила, благоденствие, плодородна година, потомство, радост и късмет към всеки член на фамилията.

Тематиката им е съобразена с възрастта и социалното положение на членовете на семейството, в което гостуват. В някои области се изпълнява специален танц за плодородие. Традицията повелява домакинът да почерпи коледарите с ракия и вино, месо, сушени плодове, орехи, брашно; дават се и пари. Накрая момата в къщата дава своя кравай на „станеника“. Кулминационният момент настъпва, когато коледарите изпяват коледарската благословия. Тя е разказ за дългия и нелек път на коледарите в земята на прадедите.

Събраните дарове от коледуването се разделят на две. С едната половина коледарите се отдават на угощение и веселба; другата част продават, а спечелените пари даряват на училище, библиотека или читалище.

На всички празнуващи днес Честито Рождество Христово!

 Мария Гоцева, София (източник, Колев, Николай. „Българска етнография“)

Фото: trud.bg, macedonia.kroraina.com

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин “, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.