Иду преди Божич, да му напраје место. Оде мушка дечица од сабале, од кућу на кућу с`с пртене врвце и с`с дрвена шила на њи и ћисле на рамо. Иду и поју: „Замучи се Божја мајћа од Игњата до Божича, свако дрво цвет ц`втело“.

Ка улезну при домаћинатога поздрављају га с`с: „Валила се Коледа с много дечица, с много јагненца, с много праштинка, телчинка, а тија дом с много срејћу, слогу и здраје“.

Штом това заврше почну да млате с дренову гранћу или друђикву пручицу, а газадрицата ђи дарује с колачи коледарсћи, дворожни, с ореси, с вочће, суве сливе и с друго кво се најде за тија д`н. Тека обиколе цело село, а у Цариброд целу малу и све роднине. Дома се врчају нанизани с колачи и с п`лна ћислетија, да се и јутре па рано дигну и с деду или башту отиду у горуту за б`дњак и приготве се за Божич.

This image has an empty alt attribute; its file name is 82.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 83.jpg

Това су коледари и това је Коледа (Kelendaе, prvi dan prvog meseca rimskog kalendara, posvećen mladima) обичај кој се повтара много столетија и кој је по стар и од христјанството и Христоса и сврзан је с култ на плоднос и најаву на нов вегетацион циклус. Настал је негде у „плоднијат полумесец“ около Средиземноморието, одека пооде све културе и скоро све вере.

Ко је да је у централну Србију не знају много за Коледу и коледари, а при нас се това задржало, да ни покаже колко смо стари и колко од одавно смо на това наше место.

Е са друга работа што по селата има све по малко и народ и Коледа, ама коледари си има. Барем по Цариброд. Са без врвцу и ћислетија, и с купени колачи. а с ћесу за подараци и паре, да ни подсете да ни иде Божич и да и по нас че остану онија који че поју: „Замучи се Божја мајћа, на одрове при волове, од Игњата до б`дњака, па си роди Божја мајћа, младог Бога и Божича“.

Иде ни човеци Божич. У слогу, мир и сас здраје да га пречекамо.

Христос се роди!

Слободан Алексић Ћоса, Белград

Фото: Синиша Магин / из албума Георгија Јосифова

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар