Започна ХXVIII Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва”- 2019 в Перник. Този уикенд отново малкият град ще се потопи в магията на маскарадните игри. От 2015-та година “Сурва” е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тази година се очаква да участват на 7500 души, което е и рекорден брой. Те са разделени в 120 маскарадни групи, а участниците ще се борят за златна, сребърна или бронзова маска. Участват кукери от 40 общини и 15 области на България, които участват в така наречените „състезателни дефилета“. Чуждестранните групи не участват в състезателната програма на фестивала.

Организаторите на „Сурва“ 2019 Ви призовават да станете част от съхранената маскарадна традиция в Пернишко.

„Ще ви завладее очарованието на българския фолклор, подгрят с традиционни гозби и напитки.

Ще усетите вълнуващото творческо присъствие на млади и стари интерпретатори на традицията.

Бляскав фееричен спектакъл, огньове и илюминации ще ви потопят в мистерията на фестивалната надпревара.

Два дни в центъра и по улиците на града групи от цялата страна ще се надпреварват да демонстрират колорита на своите игри и неповторими маски и костюми.

Гостуващи чуждестранни групи от Европа и света ще представят разнообразни традиции, песни и танци.

Зрители и участници ще могат да контактуват по маршрутите на дефилетата и на импровизираните сцени в града.

В изложбените зали на Перник ще бъдат открити интересни изложби.

На богати базари гостите ни ще имат възможност да се насладят на произведения на българското приложно изкуство и да си купят неповторим сувенир“, пишат още те.

This image has an empty alt attribute; its file name is 551-1024x460.jpg

Традицията

Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция.

Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/.

Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”.

Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало.

Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.

Маските в народните вярвания защитават от зловредното влияние на “нечистите сили“. Българската обредна маска е източник на богата информация за различните етнографски райони.

Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие.

Групата на маскираните включва разнообразни персонажи. По традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени в различни маскарадни костюми.

Маскарадността в България е жива традиция и се променя. Адаптира към себе си нови символи и образи, отслабват ограниченията за участниците по пол и възраст. От Възраждането насетне сред маскираните навлизат персонажи от нефолклорната култура. Значими политически промени и социални проблеми и днес раждат пародии на представители на различни социални групи. Желанието за участие в маскарадната група се утвърждава като достатъчно условие за участие – до “ветерани” над 70 години може да се видят и деца в предучилищна възраст, маскират се жени и момичета, които се чувстват съпричастни към традицията.

Днес маскарадните обичаи имат двойствен живот – от една страна, съгласно традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден по места, от друга страна – придобиват показност и състезателен характер, преобразувани в сценичен вариант и изнесени пред публика на множащите се фестивали, карнавали и празници, провеждани в България и в чужбина.

Само на фестивала в Перник ще видите маски от всички етнографски области на страната, ще можете да се запознаете с различни регионални варианти на маскиране. Всеки зрител, докоснал се до игрите и маските на участниците, усеща живителното им влияние и се потапя в атмосферата на една вековна традиция.

Повече информация за „Сурва“-2019, можете да намерите ТУК.

 Мария Гоцева, София

фото: официален сайт на „Сурва“

Написал/ла

Мария Гоцева е родена през 1976-та година, в гр. София, Р. България. През 2001-ва година завършва Нов Български Университет, специалност „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“, но любовта й към писаното слово я отвежда в дебрите на PR-а. Още като студентка работи в рекламните отдели на радио „Класик ФМ“ и радио „Веселина“. Работи като мениджър PR, Маркетинг и Реклама за представителя на моторни масла Valvoline за България в периода 2004-2005. Навлиза в дербите на медийните комуникации като експерт PR и Комуникации в комедийния тв канал GTV и в телевизия Re:TV. Работи като freelancer експерт PR и Комуникации като по този начин се чувства свободна да експериментира с различните направления в корпоративните комуникации – текстописец за модното ревю на бижута VELMAR, медийното отразяване на 2-рия сингъл на рок-група Силует – „Както крещиш“, фондация „Петя Иванова“ – в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Създава сайта Гоцеви от Цариброд, с цел представяне и опазване на миналото на една от най-старите царибродски фамилии, чиито корени са от средата на 19-ти век и чиито наследник е. Освен писането по белия лист, друга нейна страст е графичния дизайн. През 2013-та година завършва едногодишно следдипломно обучение по графичен дизайн към програма „Аз мога повече“ на Министерството на труда и социалната политика на Р. България. Участва в създаването на дигитален архив „Стари Цариброд“ в сътрудничество с виртуален музей „Цариброд“ - кауза, която има за цел да осигури безплатен интернет достъп до периодика, документи, книги, фотографии и лични спомени, свързани с историческото минало и с цел да предостави нови възможности за изучаване на битието и житието на царибродчани в различни направления. Мария Гоцева е щастливо омъжена и има дъщеря – тинейджър.

Без коментар

Оставете коментар