a
 

В Цариброд се проведе кръгла маса за правата и проблемите на българите в Сърбия

По инициатива на Община Цариброд, Посолството на Република България в Белград и Министерството на държавната администрация и местното самоуправление на Република Сърбия, вчера в Димитровград /Цариброд/ се проведе кръгла маса на тема “Употребата на традиционните названия и вписването на принадлежащите към българското национално малцинство в гражданските регистри”.

This image has an empty alt attribute; its file name is 257-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 258-1024x683.jpg

В уводната част на дискусията към присъстващите се обърнаха Владица Димитров, кмет на Община Цариброд, Радко Влайков, посланик на Р. България в Белград, Андрей Ковачев, член на Европейския парламент и Иван Бошняк, държавен секретар в Министерството на държавната администрация и местното самоуправление на Р. Сърбия.

This image has an empty alt attribute; its file name is 259-993x1024.jpg

Кметът Димитров каза, че организирането на такава дебата представлява една крачка напред в използването от страната на българското малцинство права, които са им гарантирани чрез законите и Конституцията на Република Сърбия и добави, че срещата е продължение на добро сътрудничество между двете съседки. Той припомни, че срещата на двамата президенти Вучич и Радев, състояла се миналата година, е била много плодотворна и от голяма полза за двата народа.

This image has an empty alt attribute; its file name is 260-1024x683.jpg

В своето обръщение посланикът Влайков заяви, че кръглата маса е закъсняла, но по-добре и късно, отколкото никога да не се е случила.

„Днешните въпроси трябваше може би да се решат много отдавна, в по преден етап, но за съжаление тогава нямаше добрата политическа воля на двете държави. Също така, нямаше достатъчно инициатива и общи активности за решаването на изключително важни въпроси, които се отнасят до българското малцинство в Сърбия. Искам да подчертая сътрудничеството, което имахме през последните няколко месеца с г-н Бранко Ружич и г-н Иван Бошняк от сръбското министерство за държавна администрация и местно самоуправление. В резултат на това, дойдохме и до тази среща в Цариброд. Оттук нататък трябва да има единство между трите компонента, държавите Сърбия и България и българското малцинство в Сърбия за да се решават малцинствените проблеми“ – посочи Влайков.

This image has an empty alt attribute; its file name is 261-1024x683.jpg

„Еднинствено с идеята за нашият общ успех в бъдеще може да преодолееме това, което е разделяло двете страни в миналото. От една страна не трябва да го забравяме, но пък от друга никога да не повтаряме члените моменти на миналото. Срещите на високо държавно ниво са сигнали за постепенно преодоляване на разделението от миналото. Нека да с искрено приятелство и добросъседство продължим напред по пътя на просперитета и на повишаването на жизненото ниво на хората живеещи не само в Цариброд и Босилеград, но и в Драгоман, Сливница и т.н.“ – каза, между другото, евродепутатът Андрей Ковачев.

This image has an empty alt attribute; its file name is 262-1024x683.jpg

Иван Бошняк, държавен секретар в Министерството на държавната администрация и местно самоуправление на Р. Сърбия отбеляза, че срещата е добър пример затова, как според Конституцията на Сърбия се осъществяват малцинствените права.

This image has an empty alt attribute; its file name is 263-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 264-1024x683.jpg

След поздравителни думи и уводните излагания, дебатът продължи с обсъждане на теми, които се отнасят до употребата на традиционните названия и вписването на принадлежащите към българското малцинство в гражданските регистри.

Зоран Джуров, председател на Общинския съвет на Цариброд говори затова, как се е сменяло името на града от историческото минало до днешните му дни.

Доцент д-р Ана Кочева от Института за български език към Българската академия на науките /БАН/ каза, че в българското езикознание никога не е съществувала дилемата Цариброд или Димитровград и добави, че от самото начало на развитието на българската наука и българската лингвистика, когато са правени езиковедски проучвания на този регион, винаги се е използвало наименованието Цариброд. Кочева посочи, че според изследванията от труда „Местни и родови имена от Цариброд“, който се е появил преди няколко месеци, топонимията в Царибродската околия притежава главно български езиков характер.

Държавният секретар в сръбското министерство Иван Бошняк, изтъкна, че българското малцинство и всички останали малцинства на територията на Сърбия са един мост за поддържане на добри отношения с държавите, чиито граждани са от техно етническо потекло, а живеят в сръбската държава.

Ангел Йосифов, председател на Изпълнителния съвет на Националния съвет на българите в Сърбия сподели, че от 1919 г. насам българското национално малцинство намалява драстично. Той, посочи факта, че в Кралството на сърби, хървати и словенци българите в Сърбия са около 120 000, през 1948 г. са малко над 60 000, 1981 г. са 36 000, 1991 г. – 25 000, а според данните от последното преброяване броят на българите в Сърбия е под 20 000. Йосифов отбеляза, че трябва да има съвместна грижа от двете държави, която не е била на високо равнище в миналото, но след промените в Закона за националните малцинства това вече може да се промени и българите в Сърбия напълно да се възползват от правата си. Според законовите уредби, сега вече е възможно лица под 18 години, със съгласие на родители, да се вписват в гражданските регистри спрямо нормите на българския книжовен език.

This image has an empty alt attribute; its file name is 265-1024x683.jpg

За именните системи в славянските езици говори доцент д-р Кочева от БАН. Тя посочи, че единствено в българския и руския език се използват тричленните системи (собствено име, бащино име и фамилно име), докато в останалите езици се използват двучленните именни системи.

Д-р Ивана Давиткова, асистент във Филологическия факултет в Белград каза, че сръбското министерство за държавна администрация и местно самоуправление е потърсило мнението на образователната й институция за някои правописни съвети. Тя отбеляза няколко въпроса, които се отнасят до изписването на женските фамилни имена с окончанията – ова, – ева, – ска, бащините имена и др.

This image has an empty alt attribute; its file name is 266-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 267-1024x683.jpg

Участие в дискусията взеха още Драгана Тончич, областен управител на Пиротски окръг, Деян Милев, член на Общинския изяълнителен съвет, Снежана Симеонова, директор на gимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Александър Димитров от сдружение ГЛАС и главен редактор на портал „Глас пресс“.

След кръглата маса, на сградата на общината бе поставено табло с надпис „Община Цариброд“ на български език.

 А. Тодоров

Фото: Стефан Павич

Написал/ла

Александър Тодоров е роден през 1984 година в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград. Още от гимназиалните дни проявява интерес към журналистиката, предимно в областта на спортната журналистика. Завършил е Факултет по славянски филологии (специалност българска филология ) - Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. В рамките на програмата по професионална практика в периода 2012-2013 година, работи като журналист, водещ и преводач в радио-телевизия Цариброд в Димитровград, където получава основни знания в областта на радио и телевизионна журналистика. В Народната библиотека “Детко Петров“ в Димитровград като филолог е ангажиран върху работата на инвентаризацията на библиотечния материал. Пише статии и се занимава с преводаческа дейност. Специални интереси: литература, спорт, култура, филм, опазване на околната среда, селско стопанство, трансгранично сътрудничество.

Без коментар

Оставете коментар