Za poslednjih osam godina Caribrod je usedmostručio broj onih koji ga posete. Uz podatak da ga je samo za ovogodišnju „Caribrodsku šušenicu“, posetilo 12.000 ljudi, eto lepog motiva za još jedno predstavljanje Sporsko turističkog centra „Caribrod“ na 41. Međunarodnom sajmu turizma u Beogradu.

This image has an empty alt attribute; its file name is 456-680x1024.jpg

Ovoga puta Caribrod se „smestio“ u halu IV zajedno sa Babušnicom i Belom Palankom.

Za sladokusce Caribrod se predstavio caribrodskom šušenicom, staroplaninskim sirom i kačkavaljem, ajvarom, džemovima i sokovima od šumskog voća, za avanturiste, sedmim „MTB maratonom“ i kanjonom Jerme, a za one koji nisu skloni uzbuđenjima, udobnim planinskom i seoskim kućama i turističkim domaćinstvima.

Kroz Smilovska jezera, Peterlaške pećine, Senokos, Poganovo, Vidlič, padine Stare, Greben i Vlaške planine i Poganovski manastir, Caribrod se predstavio i kao grad u prelepom prirodnom i istorijskom okruženju iz davnina.

This image has an empty alt attribute; its file name is 455-1-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 457-1024x680.jpg

Predstavio se i kao grad sa bogatim ugostiteljskim iskustvom, koji je sa 43 kafane bio čuven još u 19. veku, i kao grad sa dosta novih manifestacija, koje privalače nove goste, koje pak kao i svoje kafane Caribrod zna da poštuje.

To osećaju i poštuju i gosti i namernici, jer da nije tako ne bi svakog dana vikenda bilo berem po 500 turista iz Bugarske, i ne bi sve veći prihod od turizma bio najsigurnija stavka u budžetu opštine Dimitrovgrad, a Boga mi i u kućnim budžetima mnogih Caribrođana.

 Slobodan Aleksić, Beograd

Foto; Petar Aleksić

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар