a
 

„Царибродският периодичен печат 1889-1919“ от Мария Гоцева, част 4

Отново е сряда и продължаваме да Ви представяме откъси от книгата на Мария Гоцева „Царибродският периодичен печат 1889-1919“.

Днес публикуваме четвърти пореден откъс, в който имате възможност да се запознаете с неизвестни факти около излизането на първото списание в Цариброд “Домашен учител” през далечната 1889-та.

Приятно четене!

“Научно-литературно списание „Домашен учител“, излиза всеки месец, ред. Д. Д. Бъчваров,

Цариброд, Българска Народна Печатница в София, цена: 50 ст., год. аб. 6 лв., книга I-III, 1889 г.

Първото печатно периодично издание, което се разпространява в Цариброд е научно-литературното списание „Домашен учител“ /виж фиг. 5/. Редактор е 27-годишният Димитър Бъчваров, а негови сътрудници са Ив. Ст. Визирев /виж фиг. 5 а / и М. Москов1. То започва да излиза само 4 години след съединението на Княжество България с Източна Румелия и последвалата сръбско-българска война. Приблизително в този период според преброяване на населението, Царибродска околия наброява 24 хиляди души и е част от Трънския окръг2.

This image has an empty alt attribute; its file name is 364-683x1024.jpg

Информацията за издателя Д. Бъчваров и неговите сътрудници е оскъдна. Преди „Домашен учител“, Бъчваров участва в списването и редактирането на няколко списания и вестници в периода 1885-1890 в Силистра. През 1885 г. Той издава и първия силистренски вестник „Време“. Излизат 10 броя от него. На 23 години, той остава в историята на Силистра като първия професионален журналист. Издава и „Белий свят“ /1886/, „Свободна България“ /1886-1887, 1891, Силистра/ и др. Роден е през 1862-ра и пише книги, съставя брошури или издава вестници убеден твърдо, че е достоен за тази цел. Това си проличава и в публикувано писмо и изпратено до Йордан Иванов. Ето и част от него: „През месец май отидох за първи път в град Русе, там се запознах с някого си Х. М. Гребенаров, един почти неграмотен човек, а освен това и твърде дрипав – който издаваше календарчета и други книги с анекдоти, пословици и др. Право да си кажа, като гледах себе си, като гледах Гребенарова, аз завидях на последний. Казах си „Защо този човек, който е по-неграмотен от мене, да има няколко книжки и календарчета от него, а от мене да няма нищо“3.

This image has an empty alt attribute; its file name is 365-683x1024.png

Сътрудникът Ив. Ст. Визирев е преводач от руски, а понякога и издател на философска и църковна литература от края на 19-ти век до 30-те години на 20-ти век. Във втора книга са представени негови издания, излезли от печат.

В книга I от януари, 1889-та година, редакцията се обръща към читателите със специална статия, която започва с част от стихотворението на Иван Вазов „Линее нашто поколенье“:

„Линее наш`то поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим – не мислим твърде,
посока няма в наший път
………………………………………“
Тези думи на Иван Вазов са последвани от мнението на редакцията относно „… горчивия факт, че ние, северните българи, щом се освободихме, на часа забравихме народните идеали, забравихме интересите на България, забравихме нейното бъдеще…“ – отразено в началната им статия от книжка I озаглавена „Кои сме ние“.

Екипът на редакцията обявява, че единствения начин за борба срещу злоупотребите на експлоататорите и лъжливите учения за Конституцията и за законите е просвещаването на народа, който в голяма степен е неук. Според авторите това може да стане чрез подновяване на читалищата и библиотеките; провеждането в и/или извън читалищата на сказки свързани с Конституцията, законите, правата; създаването на книжовни дружества, които чрез списване и разпространяване на книжки да разпространяват гореописаното. Още тогава редакцията пише: „Никога не трябва да забравяме, че запознаването на законите е гаранция за добър поминък“.

Редакцията си поставя за цел да стимулира развитието на гражданското общество. Идеята и желанието на редакционния екип да просвещава не само царибродчани, но като цяло българите е добра, но доста фактори спъват този процес – политически, икономически обществени и образователни…”

Повече за целите и задачите на литературно-научно списание “Домашен учител”, можете да прочетете ТУК.

Електронната книга „Царибродският периодичен печат 1889-1919“ от Мария Гоцева е публикувана в Дигитален архив „Стари Цариброд”. Повече за Дигитален архив „Стари Цариброд” можете да прочетете ТУК

Петър Виденов (Източник: Гоцева, Мария. „Царибродският периодичен печат 1889-1919“, София, 2019, стр. 28-29)

Фото: личен архив Мария Гоцева

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар