Интервю с Владица Тошич: Бъдещето на Еврорегиона Нишава е в по-мащабна интеграция

Владица Тошич e заместник-председател на общински съвет и председател на футболен съюз на Пирот. През последните няколко години той активно настоява сътрудничеството между граничните общини от България и Сърбия да стане по-силно и с повече полза за местното население.
Като съпредседател на „Еврорегион Нишава”, Владица Тошич в тази част на Балканите, с голяма енергия разширява инициативата за създаване на така наречена европейска група за териториално сътрудничество между сръбски, български и румънски общини, организации и институции, което е един нов европейски механизъм за ефективно, институционализирано и устойчиво трансгранично и регионално съдействие.

Г-н Тошич, изминаха 14 години от основаването на Еврорегион Нишава. Кои са най-важните резултати на този Еврорегион през изтеклия период?

Еврорегионът Нишава е създаден през 2005 година с рамково споразумение между сдружение „Понишавие“ и сдружение „Нишава“ както от сръбска, така и от българска страна, а основателите са общини от Пиротски окръг и Софийска област. От Пиротски окръг това са общините Пирот, Бабушница, Бела паланка и Димитровград, а от Софийска област – Драгоман, Божурище, Сливница, Годеч и Костинброд. Разбира се, включихме и средните нива на управление, а това са Пиротски окръг и Софийска област, както и представители на гражданския сектор.

От 2005 година, в периода, който загърбихме Еврорегиона Нишава оцеля, защото тези структури за трансгранично сътрудничество в тази част на Европа бяха формирани с голям ентусиазъм. За съжаление, повечето от тях днес съществуват само на хартия, с изключение на Еврорегион Нишава, за който от 2011 година се грижа аз, заедно с още няколко души. Ние успяхме да повишим нивото на организация и да подобрим комуникацията с други еврорегиони, така че Еврорегиона Нишава е видим и признат в Европа и има две места в Асоциацията на европейските гранични региони (АEBR), а аз съм член на Изпълнителния комитет на асоциацията. Имахме няколко сравнително малки проекта, които реализирахме чрез Еврорегиона.

В самото начало изготвихме един много важен документ, стратегически анализ на проблемите на Еврорегион Нишава както от сръбска, така и от българската страна на границата. Този документ бе изготвен по време на създаването на Еврорегион Нишава, така че една част от него днес може да се използва за някои други стратегически документи, но е факт, че след 14 години съществуване трябва да се определят насоките за по-нататъшно развитие на Еврорегион Нишава.

Гордеем се с два проекта, от които единия бе релизиран от сръбската страна, а това е даряването на над 150 компютъра на селските училища във всички сръбски общини, членуващи в Еврорегиона, а другия проект бе релизиран съвместно – това е футболния фестивал „Еврорегион Нишава 2015“, когато Еврорегион Нишава получи като награда проект с малка стойност. Особено се гордея с втория проект, защото деца от Сърбия и България се събраха в Димитровград и Костинброд, играха футбол и дружеха помежду си, а това е целта и мисията на Еврорегиона, и по този начин показаха реалната жизнеспособност на този регион, че и с помощта на малки проекти може да се популяризира добросъседското сътрудничество и отношения между двата братски народа.

До каква степен има добра воля за сътрудничество от другата страна на границата, от българските общини и сдружения?

През изтеклите 14 години Еврорегион Нишава се сблъска с предизвикателства предимно от политически характер както от сръбска, така и от българска страна, въпреки че от сръбска страна положението беше стабилно, когато става дума за функционирането на ЕР. Сръбските общини, както и българските, имаха местни избори, но тук в повечето от тях остана същата общинска структура. За разлика от българската страна, където често се променяха общинските структури и администрации, както и кметовете на общините, така че често имахме впечатлението, че отново тръгваме от началото, с ново обяснение за начина на функциониране на

Еврорегион Нишава, принципите на сътрудничество и други въпроси. Факт е обаче, че в периода на съществуване на Еврорегиона никога не е имало лошо желание или намерение. Напротив, всички радушно приемаха разговорите и инициативите, но все пак е жалко, че първоначалните разговори не дадоха по-видими резултати. Хора, които са запознати по-добре с целите на Еврорегиона, като например кметът на Община Драгоман, кметът на Община Сливница, Костинброд със своите местни структури много активно участват в дейностите на ЕР, организираме срещи и конференции. За съжаление, оперативната структура на ЕР не е на нивото, на което бихме искали. Може би донякъде, защото тези структури бяха формирани подобно на гражданските сдружения. Затова планираме да променим самата организационна структура и да намерим нов модел на трансгранично сътрудничество, както и нов модел на работа на Еврорегиона Нишава.

Можете ли да ни кажете повече за този нов модел, който планирате да въведете?

През 2018 година подехме една инициатива. Град Пирот заедно със Софийския университет, в съответствие с европейското законодателство и регламента за формиране на еврогрупа за териториално сътрудничество, трите еврорегиона между Сърбия и България да се интегрират в една ЕГТС. Става дума за ЕР Нишава, ЕР Стара планина и ER Дунав 21. Според европейското законодателство, основателите са две държави-членки на ЕС и Сърбия като кандидат-член. Европейската група за териториално сътрудничество е нов модел на трансгранично и транснационално сътрудничество, който е регистриран като юридическо лице в Брюксел, което позволява на членките да имат по-ефективен начин на работа и по-добър достъп до всички фондове на ЕС и не само на ЕС. Седалището на Еврорегиона, т.е. на ЕГТС ще бъде във Видин.

От октомври активно работим по изготвянето на документацията, правната рамка и разговаряме с потенциални бъдещи членове. Имахме презентация в Сърбия и България. Община Костинброд, както и общините от Софийска област, активно са ангажирани и след като приключат европейските избори през май, очакваме до юни да имаме списък на бъдещите членове на ЕГТС, т.е. европейската група за териториално сътрудничество. Считаме, че по този начин ще подобрим значително качеството на живот на хората, което е целта на съществуването на Еврорегион Нишава, естествено в допълнение към сътрудничеството във всички сфери на живота.

Преди всичко, ние се стремим да решим житейските въпроси на хората, живеещи в тези гранични райони, а тези проблеми са почти идентични както от сръбската, така и от българската страна на границата. Най-големият проблем е демографският срив, тъй като в тези гранични райони има все по-малко хора. От друга страна, това е периферията на европейски икономически и културни центрове като София и Белград. Така че предимствата на ЕГТС са многобройни, предимно за населението, живеещо в граничните райони на Сърбия и България.

Можете ли да ни дадете пример за трансгранично сътрудничество като ЕГТС, съществува ли такава на Балканите?

Това е първата ЕГТС в тази част на Европа. Такава има по границите на Унгария, Румъния и сръбската провинция Войводина, това е Банат трипекс. Идеята ни беше да свържем Стара планина и Дунав и да използваме всички възможности за сътрудничество и всички европейски фондове, свързани с Дунавската стратегия и трансграничното сътрудничество, както и други фондове, които за съжаление не се използват днес.

Как централните власти в София, Белград и Букурещ гледат на едно такова сдружаване на местно ниво?

Свидетели сме на отлични дипломатически отношения между Сърбия, България и Румъния и мисля, че това са най-добрите отношения между съседите, които живеят в този регион от векове. Имаме инициатива за съвместно организиране на футболно първенство. Тези отношения са твърде динамични и съдържателни, а що се отнася до сръбската, българската и румънската страна, те отговориха положително на нашата инициатива. Очакваме писмена формална подкрепа от компетентните министерства, за да можем да започнем процедурата за създаване на Европейска група за териториално сътрудничество.

Кой е основният мотив, който кара хората да инициират такова сътрудничество между общините? Дали става дума за икономически мотиви, в смисъл на по-лесен достъп до определени фондове на ЕС, или има и някакво желание да се подновят старите приятелства и да се създадат нови, като се има предвид честата враждебност в миналото, особено между сръбския и българския народ? Какво е пробладаващото?

Факт е, че новите поколения политици и държавници са избрали регионалното сътрудничество и това е нещо, което трябва да бъде фокус за всички нас. От друга страна, имаме добър пример в европейската традиция, която е преодоляла последиците от Втората световна война чрез развитие и укрепване на трансграничното и регионалното сътрудничество и затова смятаме, че основните мотиви са преди всичко свързани с решаването на икономическите проблеми, които са еднакви от двете страни на границата, след това взаимосвързване в мрежи, свързване на транспорта и трафика, икономическо развитие на цялата тази област.

Също така, целта е да имаме по-добри връзки с политическите и културните центрове, със столиците, а от друга страна, да предотвратим демографския срив, който за съжаление е опустошителен и от едната, и от другата страна на границата. Селата са празни в района на Стара планина, селата са празни в Дунавския район, младите хора ги напускат и мисля, че това са проблемите, житейските проблеми, които ни мотивираха, след като знаем как са го направили в Европа, за да преодолеят подобни предизвикателства, че и ние с нашите знания, ресурси и капацитет да се възползваме от положителното европейско законодателство, от положителните европейски примери, за да осигурим европейска перспектива за този регион и за хората, които са останали да живеят тук.

Ще има ли тази бъдеща група за териториално сътрудничество между Сърбия, България и Румъния възможността да бъде финансирана от европейски фондове, ще бъде ли съфинансирана от бюджета на трите държави?

Има няколко източника за финансиране на ЕГТС. Това са членските вноски на самите членове. От друга страна, това са националните фондове за регионално развитие и трансгранично сътрудничество и разбира се, европейските фондове. Всички знаем и добре познаваме Дунавската стратегия и фонда, който Европейската комисия е определила за реализацията на тази програма. Има и транснационални европейски фондове, от които се въззползваме частично или много малко.

Понастоящем имаме опит предимно с фондовете на ИПП, които са много малки в сравнение с всички други финансови средства. Политиката на сближаване все още е най-важната политика на ЕС, а в бъдеще и с новата финансова рамка ЕС ще отдели големи средства и суми именно за регионално, трансгранично и транснационално сътрудничество и мисля, че трябва да използваме всички наши ресурси и капацитет, за да осигурим европейска перспектива за хората, които остават да живеят в тази област.

Г-н Тошич, благодарим Ви за разговора и Ви пожелаваме много успех в изграждането на по-добро сътрудничество между сръбския и българския народ.

Позволете ми и аз да Ви благодаря за инициативата. Много е важно всички тези дейности да бъдат отразени в медиите, за да могат хората да разберат същността на евроинтеграцията и какво добро тя носи на региона и на хората, които живеят тук.

С. Иванов

Фото: Стефан Павич

Текстът е част от проекта „Българска общност и Пирот заедно на път към ЕС, който е съфинансиран от гр. Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти за осъщестяване на обществен интерес в областта на публично информиране за 2019 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Завършва Факултет по ветеринарна медицина и професионални курсове по опазване на околната среда, биологично производство и исползване на партиципативни методи в развитие на селските райони. Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.

Без коментар

Оставете коментар