a

Пиротската крепост – свидетел, символ и потенциал

Някога силна военна база, намираща се на важен търговски път, свързващ Изтока и Запада, свидетел на тежкото положение на местното население по време на Османското владичество, бойно поле по време на войните между турски, австрийски, сръбски и български войски – днес, Пиротската крепост представява шанс за развитие на туризма в Пирот. Тя е една от 7–те най-красивите крепости в Сърбия според списание National Geograpic. Възобновена е през 2018 година като резултат на трансграничен проект между общини Монтана и Пирот.

Местните я наричат „Градић” (което означава „Градче”), Момчилов град, Момчилово кале, или само „Кале”.

Пиротското кале се намира на десния бряг на Бистрица, върху отделна скала на връх Сарлах. Високите скали и реката зад укреплението са били естествен защитен механизъм на крепостта, така че само едната страна била подходяща за атаки, но и този подход бил ограничен заради околното блато.

Състои се от три свързани части: Горна, Средна и Долна. Горният град е с удължена многоъгълна форма в посока запад-изток, с размери 50×35 m. Правоъгълните кули са поставени от двете страни на света, а в северните укрепления дъното на стената е повдигнато. Лицата на укрепленията и кулите са изработени от счупен камък с вградени фрагменти от антични тухли. Средният град е с елипсовидна форма с размери 70х60 м и слиза към основата на отделената стена, юг, изток и север по горния град, но без изграждане на връзка с него. Стените на Средния град са били построени от счупен камък в неправилен стил. Долният град, с размери 180×130 м, е построен в равнината, като неправилен правоъгълник в посока югозапад-североизток. Укреплението е имало три входни порти: Нишка, Стамбол и Княжевашка, а необходимата защита е била подсилена със зидана водна канавка, широка 5-6 метра, която и днес съществува. В долната порта на долния град е изписана мраморна плоча с надпис: “Военачалникът на Рахим паша възстановил този град през 1804 г.”

This image has an empty alt attribute; its file name is 570-1024x683.jpg

Крепостта, в днешния си вид от 14 век, е построена върху останки от по-ранни римски, византийски укрепления, а в нея се намират и следи от периода от преди 5000 години. Според местната легенда е построена от Момчил войвода, български феодален владетел от Родопите и Беломорска Тракия, живял през 14 век. Според други исторически данни, по-голяма част от днешната крепост е от времето на сръбския княз Лазар, отпреди Косовската битка, когато е имала роля да помогне отбраната от идващата Османска инвазия.

Крепостта, както и другите околни места в тази част на Балканите, няколко пъти е сменяла домакина си в периода на средновековието и след това. През 1427 г. Калето е завзето от султан Мурат Втори. През 1443 г. го сменила войската на сръбският деспот Джурадж Бранкович и унгарският пълководец Янош Хунади, но бързо го напускат и остават на турците.

По време на австрийско-турската война през 1689 г., крепостта бива на кратко превзета от австрийската армия, водена от генерал Пиколомини, както и през периода от 1737 г. до 1739 г.
През 1835 и 1836 година, крепостта е била в центъра на местното въстание, когато местното население е въстанало срещу Османската власт в крепостта и неговите насилия. Непосредствен повод са били грабежите на Пиротския аянин Махмуд Капуджибашията и владиката Йероним. Няколко хиляди въстаници тогава са обсадвали крепостта.

Укреплението най-малко два пъти през XIX век е било опожарено – през1877 г. когато турската армия го е напуснала заради идването на сръбските войски и през 1885 г., когато го е оставила сръбската войска по време на братоубийствената сръбско-българска война. По това време, крепостта е съдържала голямо количество военни снаряди, пушки, гранати, патрони…

В поемата „Избухването на пиротската крепост” Иван Вазов, един от участниците във войната, за случилото се през вечерта на 14 ноември 1885 енаписал:

„Страшний бой утихна, мракът нощни слезна.
Пирот трепетен пред нас в димът изчезна,
мъртва бе Нишавската долина красна.
В миг над Пирот нощната мърчина блясна;
огнено кълбо запали се в небето,
освети войските, воздуха, полето…”

Сменят се властите в крепоста и по време на Първата и Втората световна война, след което укреплението загубва военната си употреба и живота му става „по-мирен”.

Крепостта, един от символите на Пирот, е обявена през 1979 година за Паметник на културата от огромно значение и е защитена от законите на Република Сърбия.

Новият живот на укреплението започна неотдавно.

This image has an empty alt attribute; its file name is 571-1024x683.jpg

Възобновената крепост е официално открита на 20 ноември през 2018 година като резултат на трансграничен проект между общини Монтана и Пирот, с подкрепа на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014 – 2020 г. Целта на проекта „Консервация, ревитализация и изложба на раннохристиянска базилика и средновековна крепост в трансграничен регион”, на стойност 690 000 евро, е засилване на туристическата привлекателност в трансграничния регион България-Сърбия, чрез опазване и възстановяване на историческите ценности. Ремонтните работи в крепостта са продължили 16 месеца. Стойността на строителните работи възлиза на 368 000 евро, а дейностите са извършени под надзора на Института за опазване на паметниците на културата в Ниш.

В рамките на същия проект, в част отнасяща се за разработване на туристическата атракция „Кастра ад Монтенезиум“ в Монтана е извършен ремонт, консервация и експозиция на раннохристиянската базилика и защита на крепостта „Кастра ад Монтенезиум“. Изработено е и общо туристическо ръководство за крепостите в Монтана и Пирот.

This image has an empty alt attribute; its file name is 572-1024x683.jpg

Намерението на туристическата организация Пирот е крепостта да стане важна туристическа дестинация, колкото може по-скоро. Подготвен е проект с който крепостта трябва да получи по-голяма привликателност. Кулите трябва да станат изложбено пространство, където посетителите ще могат да видят снимки, документи от Средновековието и след това, модели на крепостта и други подобни, с 3 постоянни експозиции и един модерен информационен център с дигитални музейни справочници, както и една малка прожекциона зала.

Крепостта е била и една от причините Сръбската филмова асоциация да издаде на Пирот сертификат „Приятел на филма” (film friendly).

Отворена е за посещение всеки ден от 11 до 19.

Журналист: Сергей Иванов
Оператор: Стефан Павич
Монтаж: Микица Костов
Отговорен редактор: Петър Виденов
Продукция: Интернет Портал ФАР
Май 2019

Текстът и видеото са част от проекта „Българска общност и Пирот заедно на път към ЕС, който е съфинансиран от гр. Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти за осъщестяване на обществен интерес в областта на публично информиране за 2019 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Завършва Факултет по ветеринарна медицина и професионални курсове по опазване на околната среда, биологично производство и исползване на партиципативни методи в развитие на селските райони. Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.

Без коментар

Оставете коментар